Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 219
Джонатан Келерман
— Глупавият дребосък с объркана ДНК не знаеше как да използва тоалетната хартия. Той и всички онези сакати, ненормални недоразвити копелета — продължи Тени, после се обърна към Бейкър. — Метафората не е ли идеална за онова, което не е наред с обществото, сержант? Те серат върху нас, а ние почистваме.
— Значи си го убил в банята? — рекох аз.
— Къде другаде?
— А окървавените обувки…
— Само се замисли какво правеше той с моите обувки! Писна ми да стъпвам в мръсотията! Не ми плащаха за това.
Пръстите му отново докоснаха врата ми, после Тени рязко се дръпна и се отдалечи. Чух стъпки и отваряне и затваряне на врата.
Останах сам с Бейкър.
— Вратът ме боли — казах аз, подхвърляйки поредната реплика за микрофона, но надеждата ми гаснеше. — Не може ли да разхлабиш ремъците?
Той поклати глава. Спринцовката пак беше в ръката му.
— Калиев хлорид — повторих аз. — Също като с Понсико.
Бейкър не отговори.
— Обувките на Реймънд — продължих аз. — Няма нищо случайно, за всичко има причина. Убийството на Айрит е направено така, че да изглежда като сексуално престъпление. Майка й те е мислила за сексуален агресор, затова отмъщението е трябвало да има сексуален нюанс. Но ти си искал да се отличаваш от останалите перверзни типове. Ти и Нолан. Той си е падал по малки момичета.
Бейкър отново ми показа гърба си.
— Двамата ли убихте Айрит? Защото мисля, че си споделял предпочитанията на Нолан. Малки момичета. Смугли. Като Латвиния. Сам ли я очисти, или с помощта на Тени? Или с някой друг, когото нямам удоволствието да познавам?
Той не помръдна.
— Като например Понсико. Нолан не е имал желание да го направи. Нещо по-важно, имал е остатъци от съвест. Изпратил си го при Лейман, но това не е помогнало. Как му попречи да не те издаде?
Нямаше отговор.
— Сестрата. Казал си му какво ще сториш с нея, ако той посегне на някой друг, освен на себе си. И ако Нолан не се беше самоубил, ти щеше да се погрижиш за него, нали?
Лявото му рамо трепна.
— Смятай го за евтаназия. Той страдаше от неизлечимо заболяване.
— Какво?
— Злокачествени угризения на съвестта — ухили се той. — Сега ще трябва да видим сметката и на сестрата. Защото може да си й казал нещо.
— Не съм.
— Кой друг знае, освен Стърджис?
— Никой.
— Добре. Ще се погрижим за това… Винаги съм харесвал Северна Каролина. Страната на конете. Преди години отглеждах чистокръвни породи.
— Защо ли не съм изненадан?
Бейкър се обърна и се усмихна.
— Конете са изключително силни. И как само ритат.
— Колкото повече убийства, толкова по-забавно.
— Имаш право.
— Тогава идеологията… евгениката няма нищо общо с това, така ли?
Той поклати глава.
— Махни онова, което смяташ за мотиви и мотивация, Алекс, и ще остане тъжната истина — всички ние вършим определени неща, само защото ги умеем.
— Убил си хора, за да докажеш, че можеш да се измък…
— Не да докажа, а защото
