Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 215

— Ти и Даниел сте имали план — каза той. — Смяташ ли да се промъкнеш зад къщата?

Стърджис не отговори.

Каква картинка! Джийн беше на това тъмно и тихо място с един хомосексуалист, а това изобщо не го притесняваше. Преди години…

— Даниел трябваше да бъде там с микрофон и касетофон — рече Майло. — Ще отида, но ако пердетата са спуснати, няма да видя нищо. Тази работа никак не ми харесва, но доктор Делауер вече е в къщата.

— Даниел каза, че вероятно няма да стане нищо особено.

— Да се надяваме. Доктор Делауер сам предложи да бъде стръв.

— Отдаден е на работата си, а?

— Бедно ти е въображението.

— Знаеш ли, работих по един случай с Шарави. Сериен убиец, преди да започнат да ги наричат така. Не познавам по-добър детектив.

Стърджис продължаваше. Гневните му очи бяха нащрек. Сякаш чуваше неща, които слухът на Джийн не долавяше.

— Е, сега, след като съм тук, поне имаш подкрепление — каза Джийн. — Хайде да уговорим някакви сигнали.

— Трябваше да използваме клетъчни телефони, но и това пропадна. Всичките ми неща останаха вкъщи, като ме хванаха в участъка.

— Освен пистолета.

— Да. Беше в кобура в крачола на панталона ми. Шофьорът не ме претърси. Опитаха се да изглежда като спешно повикване в главното управление по някакъв приятен повод.

— Шофьор. Трябва да се притесняваш, когато те возят.

Стърджис се засмя. Беше много симпатичен. Човек никога не би предположил, че е хомосексуалист.

— Добре, да уговорим сигнали — каза той.

Майло дълго мисли, преди да предложи нещо. Джийн се въздържа, защото Стърджис още беше на активна служба и знаеше повече подробности от него.

— Какво ще кажеш за следното — ти стоиш тук и наблюдаваш колите…

— Сааб с гюрук, микробус „Шевролет“ и мерцедес.

— Добре. Две от тях може да са в гаража, макар че днес идвах тук няколко пъти и не ги видях да влизат, нито да излизат оттам. Ще отида зад къщата и на всеки половин час ще се показвам на пътеката между сградите и ще вдигам ръка, за да ти съобщя, че всичко е наред. Ще ме видиш, защото има светлина от къщите в далечината. Ще вдигна ръка само за секунда, затова трябва да сверим часовниците си. Ако не се покажа, изчакай още пет минути, после ела да провериш какво става. Ако не ме видиш веднага, измисли нещо да отвлечеш вниманието им.

— Да потропам на вратата? Доставки на пица? Или на китайска храна?

Вместо да отговори, Стърджис се огледа още веднъж, макар че Джийн не разбираше защо.

— Да, добре. Каквото измислиш — рече Майло. — И така, да поиграем на шпиони от филмите и да сверим проклетите си часовници.

Двамата свалиха часовниците си. Джийн присвиваше очи, за да види по-добре циферблата, когато някакво неочаквано движение го накара да загуби равновесие. Той има време да види как облечена в черна ръкавица ръка се стовари върху глока на Стърджис, избивайки го от пръстите му.

Майло падна някъде в мрака. Някой сграбчи Джийн, изви ръце зад гърба му и ги окова в белезници. Същото направиха и със Стърджис. После завързаха устата им с черна кожа.