Читать «Тъмна дарба» онлайн - страница 29

- Докато била заключена в кулата, принцесата можела да мисли единствено за

своя принц.

Клепачите ми натежаха като олово и пропуснах края на разказа.

Ако изобщо е възможно да ми липсва нещо от Търмънд - размишлявах, докато се унасях в сън, - то ще е това. Кратките моменти, в които ни беше позволено да обсъждаме забранени неща.

Трябваше да намерим все някакъв начин да се забавляваме, а нямахме други приказки - нито мечти, нито бъдеще... освен онези, които сами си измисляхме.

Осветлението на колибата бе изключено от три часа, а Сам хъркаше от два. Отворих найлоновото пликче и изсипах малките хапченца в дланта си. Пликчето върнах в сутиена си, а първото хапче пъхнах в устата си. Беше топло от дългия престой до кожата ми, което единствено затрудни преглъщането му. Преди да съм загубила кураж, изпих и другото, потрепвайки, щом задращи сухото ми гърло.

После зачаках.

Пета глава

Не си спомням как съм заспала, само как се събудих. И нищо чудно - тялото ми се тресеше толкова силно, че направо се претърколих от леглото и ударих лице в съседното.

Явно Ванеса се беше уплашила от внезапното сътресение, защото я чух да казва:

- Какво, по дяволите... Руби? Ти ли си?

Не можех да стана. Усетих ръцете й върху лицето си и осъзнах, че вече крещи името ми, а не го шепне.

- О, боже - каза някой. Прозвуча ми като Сам, но не можех да отворя очи, за да видя.

- ... копчето за спешни случаи! - С цялата тежест на тялото си Ашли притисна краката ми; познах я, въпреки че постоянно губех съзнание, а зад клепачите ми пламтеше ослепително бяла светлина. Някой пъхна нещо в устата ми - гумено и твърдо. Вкусвах кръв, но не знаех дали е от езика ми, или устните ми, или...

Два чифта ръце ме вдигнаха от земята и ме оставиха върху друга повърхност. Още не можех да отворя очи; гърдите ми горяха. Тялото ми се тресеше неконтролируемо и имах чувството, че крайниците ми се сплескват.

В следващия момент долових аромата на розмарин. Усетих натиска на меки, хладни ръце върху гърдите си, а после всичко изчезна.

Животът се върна в тялото ми под формата на силен плесник през лицето.

- Руби - каза някой. - Хайде, знам, че ме чуваш. Трябва да се събудиш.

Открехнах очи и светлината ме връхлетя с жестока мощ. Някъде наблизо

изскърца врата.

- Това ли е тя? - попита непознат глас. - Ще я упоиш ли?

- Не, няма нужда - завърна се първият глас. Него го познавах. Беше също толкова нежен като преди, само че този път звучеше някак по-остро. Ръцете на доктор Бегби се пъхнаха под мишниците ми и ме надигнаха. - Тя е жилава. Ще го понесе.

Нещо миришеше ужасяващо. На киселина и гнилоч едновременно. Отворих рязко очи.

Доктор Бегби беше коленичила до мен и размахваше нещо под носа ми.

- Какво...?

Вторият глас принадлежеше на друга млада жена. Тя имаше тъмнокестенява коса и бледа кожа, но видът й не се открояваше с нищо повече. Явно не съзнаваше, че я гледам, защото съблече синята си лекарска униформа и я хвърли на доктор Бегби.

Нямах представа къде сме. Помещението беше малко и по стените му имаше рафтове с шишета и кутии, но не успявах да надуша нищо друго, освен нещото, с което доктор Бегби ме беше събудила.