Читать «Последният патриот» онлайн - страница 91

Няколко италиански всекидневника съобщаваха за пожара в Италианския държавен архив и макар да се споменаваше, че на местопроизшествието са били открити тела, все още нямаше информация едно от тях да е на д-р Марван Халифа.

Разполагайки с това, Дод започна да формулира план. Помнеше имейла, който Никълс беше изпратил на Халифа. Ако Никълс успееше да се върне в Съединените щати, имаше всички основания да вярва, че уговорката му да се срещне с Халифа в Конгресната библиотека в понеделник остава.

Глава 47

— Разкажи ми всичко, което знаеш за него — каза Харват, след като изпи два аспирина с чаша вода.

Бертран беше преместен в една от свободните кабини, така че Харват и Никълс да могат да разговарят насаме.

— Откъде да започна? — попита професорът. — Марван Халифа е един от най-уважаваните познавачи на Корана в света. Той е професор от университета в Джорджтаун и ние сме работили заедно, което го правеше идеалният избор за този проект.

— Кога сте работили заедно преди?

— В продължение на пет години. След 11 септември аз написах доклад за Първата берберска война и първата среща на Америка с ислямския тероризъм. Марван ми помогна с някои по-специфични моменти от ислямската история.

— Кога за последен път разговаря с него?

— Изпратих му имейл малко преди да замина за Париж, за да потвърдя срещата ни в понеделник във Вашингтон.

— До каква степен е запознат с работата ти за президента?

— Той знае всичко — заяви Никълс. — Марван на практика беше мой партньор по този проект. Не познавам човек, който да знае повече за Корана от него.

— И президентът нямаше нищо против това? — попита Харват.

— Разбира се. Всъщност участието на Марван в проекта ще придаде голяма тежест на това откритие?

— Защо ви е била нужна допълнителна тежест на теб и на президента?

Никълс го погледна над ръба на чашата си.

— Първо на първо, президентът не желае никакво признание за това откритие.

Харват се засмя.

— На света почти няма конфликт, в който да не са замесени мюсюлмани, и на всичко това може да бъде сложен край почти изведнъж, но президентът Рътлидж не желае да му се приписват никакви заслуги. Това май не ми звучи много логично.

Никълс си помисли, че тонът на Харват е доста непочтителен, но може би нямаше нужда да влиза в безсмислена конфронтация.

— Президентът се тревожеше, че неговото участие може да придаде политически оттенък на откритието и това да накърни истинската му стойност. Ако намерим онова, което си мисля, че ще намерим, определени кръгове в исляма ще направят всичко по силите си, за да дискредитират откритието.

— Искаш да кажеш фундаменталистите — рече Харват.

Никълс кимна.

— Тези хора няма да се предадат лесно и за съжаление са изключително изкусни в изопачаването на истината и фабрикуването на безброй конспиративни теории. Ето защо президентът реши да не се замесва официално. Последното нещо, което иска, е да дава козове на ислямистите.

— Ако тази находка е толкова опасна, ортодоксалните мюсюлмани няма да останат със скръстени ръце, когато бъде огласена.