Читать «Последният патриот» онлайн - страница 92

— В никакъв случай. Бунтовете около датските карикатури ще бъдат нищо в сравнение с онова, което ще последва. Това ще бъде открита атака срещу самата им легитимност и те ще направят всичко по силите си, за да я дискредитират. И колкото и налудничаво да звучи, те ще имат Бог на своя страна.

— Какво имаш предвид? — попита Харват.

— Дори и намекът, че Коранът е незавършен, противоречи напълно на онова, което е учил всеки мюсюлманин. Да допуснеш подобно нещо означава да приемеш, че той е несъвършен. Оттам нататък, разбира се, ще се породят съмнения какво друго е неточно и незавършено в тяхната свещена книга. Това ще бъде изпитание за вярата, което мнозина, било то и сред по-умерените, може би няма да искат да приемат.

— И какъв е тогава планът ви? Просто да огласите нещата публично, надявайки се, че истината ще победи?

— Всъщност това е основният проблем. Ислямските режими, към които бихме могли да се обърнем за тази цел, вероятно също ще се почувстват застрашени. Възможно е дори те да застанат на страната на онези, които се опитват да дискредитират откритието.

Какъв е тогава планът ви? — повтори Харват.

Никълс остави чашата си, пое си дълбоко въздух и каза:

— Ще трябва да се доверим на умерените мюсюлмани, и по-точно на истинските умерени мюсюлмани, такива като Марван. Ако реформаторското движение не започне вътре в самия ислям, то никога няма да бъде прието като легитимно. Ние на Запад можем да настояваме за реформи, колкото си искаме, но не можем да ги натрапим на ислямската общност. Но ако успеем да стигнем до дъното на онова, което е търсел Джеферсън, ще дадем на умерените най-голямата възможна метла, с която ще могат да изметат всичко.

На Харват му се искаше да споделя оптимизма му.

— Кой освен Марван и президентът знае върху какво работиш?

— Никой — отвърна Никълс.

— Никакви асистенти, студенти, приятелка?

— За съжаление, не — каза Никълс, след което стана и тръгна към камбуза.

— Къде провеждаше проучванията си? — попита Харват Професорът напълни чайника с вода и се обърна към печката.

— Навсякъде. Университетската библиотека във Вирджиния, Монтичело, Конгресната библиотека.

— В Белия дом?

— От време на време — каза Никълс. — Носех различни материали и у дома, но по нареждане на президента, не си водех никакви ръкописни бележки. Цялата си работа пазех на едно флаш-устройство.

— Къде е сега то?

— Скрито е в кабинета ми.

Харват го стрелна с поглед.

— Много добре скрито — добави той.

— Информацията кодирана ли е?

— Използвах софтуер с отворен код, динамична кодираща програма, наречена TrueCrypt. Дори да бъда принуден да издам паролата, тя осигурява достъп само до фалшиви документи, истинското съдържание остава скрито. Всъщност програмата беше одобрена лично от президента.

— Използвал ли си изследователски фирми, които да поемат част от проучването?

— Отговорът отново е не — каза Никълс. — Купувах статии за Джеферсън през мрежата, плащайки за тях със собствената си кредитна карта, а след това покривах разходите си със сметката, която ми откри президентът. Книгите, от които се нуждаех и не исках да взимам от библиотеките, купувах през интернет, заплащайки по същия начин.