Читать «Последният патриот» онлайн - страница 35

Озбек добави това в бележника си и провери дали е записал всичко важно.

— Омар много се вълнувал, защото този човек — продължи Салям — участвал в някаква свръхсекретна програма или отдел, с една дума нещо, което в ЦРУ наричали „Трансепт“. Това говори ли ви нещо?

Озбек вдигна поглед от бележника си, поклати глава и излъга:

— Не.

— Както и да е, този Ал Дин бил същински Терминатор. Програмиран бил да убива и правел именно това. Убивал.

— Доста хора обичат да се хвалят, че работят за ЦРУ — отбеляза Озбек.

Салям се засмя.

— И те обикновено са най-големите лъжци. Все разправят истории от сорта: „Бих ти казал какво съм правил, но после ще трябва да те убия.“

Озбек се усмихна.

— Значи разбирате защо цялата тази работа изглежда по-пресилена.

— Според Нура Омар бил духовен наставник на Ал Дин в продължение на няколко години. Шейхът, изглежда, е знаел доста за него и миналото му.

— Може би това са празни приказки за заблуда.

— Може би — каза Салям. — Но не бих разчитал на това. Омар е суров човек и голям параноик. Не би допуснал близо до себе си бял човек, който наскоро е приел исляма, ако не го е проверил щателно.

Казаното от Салям не се харесаха на Озбек, нямаше да се хареса и на ЦРУ. Довърши бележките си и попита:

— Има ли още нещо, което можете да ми кажете за Ал Дин?

Настоящ адрес или телефонен номер, на който може да бъде намерен?

— Съжалявам — отговори Салям, вдигнал последната хапка към устата си, но внезапно промени решението си и остави вилицата на масата. — Нура беше убита преди да успее да ми каже нещо друго.

Озбек също съжаляваше.

— Идвал ли е Ал Дин във ФАИВ, докато Нура е работила там? Виждала ли го е?

Салям поклати глава и смени темата.

— Ще ме пратят в затвора, нали?

— Не го решавам аз.

Събеседникът му замълча за момент.

— Казах на полицаите, че имам куче. Оставил съм му вода и храна за два дни. Дали ще изпратят някой у дома да се погрижи за него?

— На бас, че ще изпратят купища хора — отвърна Озбек.

Салям осъзна иронията в това, което току-що беше казал и се подсмихна.

— Деветдесет и девет цяло и девет процента от мюсюлманите в тази страна са добри хора. Обичат Америка също като мен. Мислех, че работя за нейно добро. Все още мисля така.

— Знам — каза Озбек и затвори тефтера си — и ако това е някакво утешение за вас, аз ви вярвам.

— Значи можете да ми помогнете.

— Ще се опитам — каза агентът на ЦРУ, изправи се и се запъти към вратата. Там се спря и попита:

— Между другото, какво е?

— Моля?

— Кучето ви. Какво е?

— Ретривър от залива Чесапийк.

— Добра порода — каза Озбек. — Много са предани.

Салям кимна и го проследи с поглед, докато излизаше.

Пред стаята за разпити ги чакаше детективът от вашингтонската полиция, на когото беше поверено разследването. Казваше се Коувин. В средата на петдесетте, със сиви мустаци и яка фигура на футболист, той беше кораво ченге, което трудно можеш да излъжеш.

— Получихте ли каквото ви трябва? — попита той.

Озбек поклати глава и пъхна бележника обратно в джоба на сакото си.

— Лъже без да му мигне окото — каза детективът. — Голям артист, направо за Оскар. Ако го слушаш по-дълго, накрая можеш и да му повярваш.