Читать «Последният патриот» онлайн - страница 37

Владеел е седем езика и никога не четял книги в превод, ако можел да ги прочете в оригинал. Всъщност сам научил испански, специално за да прочете „Дон Кихот“ по време на презокеанското си пътуване до Франция през 1784 г. Чувствал, че книгата е много важна, за да разбере мюсюлманските враговете, пред които били изправени Съединените щати в Средиземно море.

— Защо? — попита Трейси. — Какво общо има „Дон Кихот“ с ислямските пирати?

Харват беше чел „Дон Кихот“ като момче, но оттогава не се беше замислял за книгата. Спомняше си нещо любопитно, което му бяха преподавали за автора й Мигел де Сервантес, и се чудеше дали това не е причината за интереса на Джеферсън към книгата.

— Идеята за романа дошла на Сервантес, докато бил пленник при берберите — каза той. — Нали?

Никълс кимна.

— Мигел де Сервантес е бил испански войник, участвал в много битки срещу мюсюлманите, една от които е битката при Лепанто, в която християните от Европа извоювали решителна победа срещу флотата на ислямските нашественици. Макар и съсипан от треска, той отказал да остане в трюма на кораба и се бил храбро. Простреляли го два пъти в гърдите и го ранили в лявата ръката, след което, както твърдят някои, тя останала неподвижна за цял живот.

Шест месеца след като се възстановил, Сервантес отново се присъединил към другарите си в Неапол. Останал там до 1575 г., когато отплавал за Испания. Близо до бреговете на Каталуния корабът му бил нападнат от берберските пирати, които заклали капитана и избили по-голямата част от екипажа. Сервантес и малцината оцелели пътници били откарани като роби в Алжир.

Прекарал пет години във варварско робство при мюсюлманските си похитители. На четири пъти се опитвал да избяга, а преди близките му да го откупят, го държали пет месеца окован във вериги от главата до петите. Преживелиците си използвал по-късно като писател, особено за разказа на пленника в „Дон Кихот“.

Джеферсън четял „Дон Кихот“, за да научи повече за берберите, но към средата на книгата открил нещо друго — умело скрита криптограма. Отнело му доста време, за да я разгадае, но усилията му били възнаградени, защото тя се оказала ключ към една невероятна история, закодирана в разказа на пленника.

— Каква е тази история? — попита Трейси.

— През шестнадесети век в Алжир — отговори Никълс — образованите роби като Сервантес били използвали от неграмотните си похитители за писари, които изпълнявали различни задачи — от водене на счетоводството до преписването на документи. Именно в дома на един от духовните водачи на града Сервантес за пръв път разбрал, че последното откровение в живота на Мохамед нарочно е пропуснато от Корана.

Точно когато Харват си мислеше, че този човек вече няма с какво да ги учуди, се получи точно обратното.

— Какво е било последното откровение на Мохамед? — попита той.

— Именно това се опитваме да открием с президента — заяви Никълс. — Според Джеферсън Мохамед е бил убит малко след като го е разкрил.

— Почакайте — намеси се Трейси. — Мохамед е бил убит? Не знаех.