Читать «Последният патриот» онлайн - страница 34

— Точно така — отвърна Салям. — Но независимо от това колко много информация предавах за ФАИВ и дейността й, не предприемаха нищо. Райли все повтаряше, че се водело разследване, че били необходими неоспорими доказателства, докато един ден ми нареди да прекъсна всякакви връзки с Нура и да се отдръпна от Фондацията за американско-ислямски връзки.

— Обясни ли защо?

— Твърдеше, че Бюрото най-после започва цялостно разследване на организацията и че ако продължа работата си, рискувам да бъда разкрит. Съгласих се. Но не и Нура. От това, което виждаше и чуваше, тя беше убедена, че се готви нещо голямо.

— Какво е виждала и чувала? — попита Озбек.

— Абдул Уалид започна да се среща все по-често с един радикален саудитски имам, който ръководи няколко големи джамии в САЩ. Името му е шейх Махмуд Омар. Според Нура двамата се държали така, сякаш носели целия свят на раменете си. Дочула на два пъти да се оплакват, че ако заплахата не бъде предотвратена, ислямът и каузата, за която работят, ще бъдат сериозно компрометирани.

Озбек го прекъсна:

— Заплаха? За какво става въпрос?

— Точно това се опитвах да разбера — отвърна Салям. — Нура ми каза, че са започнали да задават много въпроси за нейния чичо, ислямски учен и специалист по Корана от университета в Джорджтаун.

— Как му е името?

— Д-р Марван Халифа.

— Къде по-точно работи?

— В Центъра по арабистика.

Озбек го погледна.

— Вие също сте учили там.

— Да, но никога не сме се засичали. Той е като Индиана Джоунс, непрекъснато е някъде на археологически разкопки или работи по някой научноизследователски проект.

— Знаете ли къде е сега?

— Обикаля насам-натам и работи усилено по някакъв проект на йеменския Институт за опазване на паметниците на културата — отвърна Салям.

— Обясни ли ви Нура защо виждат в чичо й заплаха? — попита Озбек.

— Някои от по-ортодоксалните фанатизирани фундаменталисти смятат, че изследванията му са породили твърде много въпроси около автентичността на Корана. За тях това, което върши, е богохулство, а той самият е изменник, следователно имат основание да го убият. Ако вярвате в такива неща.

— А вие вярвате ли?

Салям се стъписа.

— Не. Изобщо не вярвам.

Озбек си отбеляза нещо и продължи:

— Казали сте на ФБР, че според Нура Уалид и Омар са наели убиец. Това не е толкова просто. Как са се свързали с него?

— Уредил го е шейх Омар — отвърна Салям. — Името му е Мажд ал Дин. Означава „Слава на вярата в исляма“.

— Какво е било предишното му име?

— Не знам.

— Казали сте на ФБР, че според Нура той е бил от ЦРУ. Защо е смятала така?

— Дочула Омар да се хвали с това. Казал, че Ал Дин се е обърнал към исляма.

— Така мюсюлманите говорят за хората, приели исляма, прав ли съм?

— Да. По думите на Нура, Омар бил луд от радост, защото Ал Дин бил съвсем обикновен на вид бял човек, който никога и никъде не би събудил подозрение. Бил като хамелеон, който променя външния си вид за отрицателно време. Приличал повече на счетоводител, отколкото на човек, когото ЦРУ използва, за да убива.