Читать «Последният патриот» онлайн - страница 17

Омар го изпрати в Рим и използва други двама души във Вашингтон. Макар че се бяха консултирали с Дод за изпълнението на задачата си при Мемориала на Джеферсън, нещата не се развиха по план. Полицаите, охраняващи парка, очевидно бяха променили графика на патрулите си. Убийците на Омар трябваше да разполагат с двадесет минути, но един патрул се оказа по петите им.

Ако тези хора се бяха съгласили да отведат Нура и Салям в някоя от техните квартири, както бе предложил Дод, сега нямаше да имат проблеми. Планът на шейх Омар, обаче, беше друг. Най-големият му недостатък беше, че обичаше демонстрациите.

Когато Омар научи, че Нура и Салям ще се срещнат при Мемориала на Джеферсън, той реши, че това е идеалното място, където да бъдат убити. Смяташе, че в него се крие иронична символика.

На практика се получиха невероятни усложнения, най-вече поради наличието на охранителни камери. Салям беше оцелял и беше арестуван от полицията, но Омар като че ли не беше особено разтревожен от това. Дод можеше само да се надява, че подхвърлените от тях доказателства ще са достатъчни, за да осъдят Салям за убийството на Нура.

Атентатът с колата пред кафенето в Париж също беше излишен, както беше предупредил Дод. Но Омар не му обърна внимание. Наумеше ли си нещо, той го изпълняваше, независимо от всичко.

Много по-добре беше да убият Антъни Никълс в хотелската му стая. Тихо и резултатно — така се правят тези неща. Но Омар не искаше това да стане тихо и резултатно. Искаше да изпрати послание, което да прозвучи високо и ясно. Да, посланието прозвуча високо и ясно. Проблемът се състоеше в това, че Дод не беше специалист по взривяването на коли.

Дод беше убиец, а не атентатор. И въпреки аргументите на Омар, подкрепени с множество цитати от Корана и Хадиса, че сред немюсюлманите няма невинни, Дод не беше съгласен с него. Не му харесваше да убива случайни хора. Бомбеният атентат беше ненужен — все едно да използваш ковашки чук, когато и мухобойката би свършила работа.

За да организира атентата, Омар трябваше да потърси връзките си във Франция. Намесени бяха твърде много хора и още в самото начало нещата не тръгнаха както трябва.

Местният човек на Омар беше успял да намери само половината от експлозивите, които им трябваха. Когато накрая всичко беше готово, атентаторът загуби самообладание, взриви мерцедеса прекалено рано и Никълс оцеля.

Цялата операция беше загуба на време и пари, а сега Никълс беше уплашен, но не и мъртъв. Колкото и некадърни да бяха хората от екипа му, все пак задачата беше възложена на Дод и той пое своята отговорност. Все пак беше човек на честта.

Закапа дъжд и Дод вдигна яката на якето си. Тъкмо се чудеше дали да не влезе в някое от кафенетата край парка „Монсо“, когато клетъчният телефон с предплатена карта, който беше купил сутринта, започна да вибрира.

— Да — обади се той.

Дълбокият глас на шейх Омар се чуваше така ясно, сякаш арабинът седеше на пейката до него.

— Как вървят нещата във Версай?

— Не толкова зле, колкото в Лувъра.