Читать «Последният патриот» онлайн - страница 155

На Харват не му беше особено приятно онова, което каза в отговор, но чувстваше, че тази възможност не може да бъде подмината:

— Нямах предвид да играем с тях по правилата на феърплея.

— Разбирам — каза президентът. — И съм съгласен. Въпросните двама господа са под непрекъснато наблюдение, както и хората им в Саудитска Арабия, но имаме основание да смятаме, че устройството на Ал Джазари не е у тях.

— Което означава, че е все още у Дод.

— Ще стигнем и до Дод след малко — каза президентът. — Що се отнася до двамата мъртви саудитци от Вирджинския университет, за които престолонаследникът ще трябва да отговоря, благодарение на ДНК-пробата от тяхната кола и някои допълнителни улики от Мемориала на Джеферсън, ние ги свързахме с убийството на Нура Халифа и опита за убийство над Андрю Салям, както вече е класифициран този случай.

Между другото, господин Салям беше освободен вчера вечерта и продължава да сътрудничи на ФБР и полицията на Вашингтон.

Харват вече знаеше, че Сюзън Фъргюсън е прекарала вечерта със запушена уста и с белезници в една крайпътна тоалетна, преди да бъде открита в покрайнините на Вашингтон, и затова насочи вниманието си другаде:

— Какво е състоянието на колегата на Озбек, Расмусен?

— Ще се оправи. Вероятно ще излезе от болницата до края на седмицата.

— А какво ще стане с Озбек.

Президентът не отговори веднага.

— Както споменах, той е добър агент, но под негово командване в неразрешена операция е загинал човек. От това, което ми беше казано, разбрах, че той е ценен кадър, който ще бъде жалко да загубим и споделих тези мои виждания е директора на ЦРУ.

— Значи той е все още в ЦРУ? Не е бил уволнен.

— Не, не е уволнен. Официално е в неплатен отпуск, за да бъдат разгледани действията му. Неофициално, продължава да следи Омар и Уалид. Но ако искаш вместо това да поговорим за Трейси?

Това беше темата, от която Харват се боеше. Знаеше, че тя неминуемо ще бъде засегната и беше обзет от опасения.

— Французите играят твърдо — каза Рътлидж. — Даже безцеремонно. И да ти кажа откровено, и ние вероятно бихме се държали по същия начин на тяхно място.

Наясно са, че знаем повече отколкото казваме. Единственият начин да ги накараме да ни сътрудничат, е да им предложим някаква компенсация. Те няма да ни предадат Трейси, ако не получат нещо с равна или по-голяма стойност.

— Като какво например? — попита Харват.

— Като например Матю Дод.

— Но ние дори не знаем къде е той.

— Това няма да е задълго — отвърна президентът.

Харват се наведе леко напред. Това бе първата добра новина от дни насам.

— Току-що научихме, че Дод е използвал сателитен телефон, за да се свърже с Омар. Действал е умно. Разговорът е бил съвсем кратък, за да не бъде проследен.

— Но сте го проследили? — попита Харват. — Нали така?

— Знаем, че обаждането е дошло извън Съединените щати.

— И това ли е всичко?

Президентът вдигна ръка, давайки му знак, че иска да уточни нещо.

— Министерството на отбраната разполага с нова сателитна програма, която започнахме да използваме в Ирак и Афганистан, за проследяване на важни цели, които правят кратки сателитни съобщения по телефона. Министърът на отбраната е ангажирал най-добрите си хора. Ако Дод използва отново телефона си, ние ще можем да го локализираме, колкото и кратко да е обаждането му.