Читать «Последният патриот» онлайн - страница 151

— Двайсет и осем, що се отнася до основните букви — отвърна Озбек. — Защо?

— Това може да е някакъв код. Може би Скот върти дръжката прекалено бързо. Да опитаме по-бавно и да видим какво прави писарят, когато се изравни със знаците на часовете.

— Но те са само двайсет и четири.

— И все пак да опитаме — настоя професорът.

Харват започна да върти дръжката по-бавно.

Всеки път, когато Никълс решеше, че писарят сочи към определено число, той го записваше. Но на Харват все повече му се струваше, че тук не ставаше дума за числа.

Докато напъхваше ризата в панталоните си, забеляза кръвта по нея и му хрумна нещо. Извърна се към Никълс и каза:

— Подай ми този лист за малко.

След като го взе, Харват посегна към своя пакет с информация за Поплар Форест и разпръсна съдържанието му върху бюрото. Наведе се ниско до устройството и нареди няколко брошури върху цилиндъра, така че да дойдат точно под перото на писаря. Сложи най-отгоре листа на Никълс, дръпна статуетката леко назад и сетне отлепи със зъби засъхналото лепило от кожата си.

След като намокри перото с кръв, Харват пусна писаря в нормално положение, така че върхът на перото да се притисне в листа, и отново започна да върти дръжката. Миг по-късно върху листа започнаха да се появяват арабски букви.

— Боже мой — възкликна Никълс.

— Искаш да кажеш Аллах, нали? — пошегува се Озбек и потупа Харват по гърба. — Добра работа.

Харват се усмихна. Поглеждайки към Джонатан Мос, той попита:

— Имате ли някъде тук мастило?

Мос беше толкова смаян, че трябваше да мине известно време, преди да разбере какво го питат.

— Да, имаме — каза той накрая. — Ще отида да го донеса.

След като излезе, Харват отново притисна края на ризата си към кървящия палец.

— Знаеш ли — отбеляза Озбек, — Садам Хюсеин е имал цял един Коран, написан със собствената му кръв. Така че не се оплаквай. Освен това се предполага, че тюлените са корави момчета.

Харват промърмори добродушно „Майната ти“, докато отваряше със зъби капачката на Крейзи Глу, за да залепи отново раната си.

— Не мога да повярвам — каза Никълс, докато се взираше в древния часовник със статуетката.

— Ще се наложи да повярваш — отвърна Харват, докато измъкваше листа изпод перото на писаря, сдед което отвори капачето и отново надникна вътре. — Когато Мос се върне, ще задвижим устройството отново и така ще се сдобием с целия текст от началото до края.

— Искаше ми се Марван да е тук, за да види това.

— Знам — каза Харват и сложи ръка на рамото на професора, докато стояха и се любуваха на машината, която несъмнено щеше да промени много неща.

* * *

Пет минути по-късно директорът на Поплар Форест се върна в стаята. Първото нещо, което Харват забеляза, беше, че ръцете му са празни, и че на лицето му е изписан такъв ужас, сякаш го преследва самият дявол. Тъкмо щеше да го попита какво не е наред, когато видя, че зад него има някой.

В следващия момент на вратата се появи хълцащата Сюзън Фъргюсън и самият Матю Дод, който беше опрял оръжие в главата й.