Читать «Последният патриот» онлайн - страница 149

— Какво точно се опитвате да…? — започна Мос, но Никълс му даде знак да почака.

Харват замахна отново с чука и нанесе много силен удар.

Пръчката не издържа и се разби на трески, но се случи и още нещо — чу се слаб звук от стържене на тухла в тухла и миг по-късно задната стена на огнището се завъртя върху някаква невидима централна ос по същия начин като въртящата се врата за сервиране в трапезарията на Монтичело.

ГЛАВА 83

— Оригиналната камина вероятно е била свързана с някаква система от въжета, която е изгоряла при пожара — каза Никълс.

— Останала е дупката, но понеже зидарите не са знаели какво е предназначението й, са я запълнили — коментира Харват, сетне приклекна и се мушна в огнището.

Подвижната тухлена стена беше доста тежка и трябваше сила, за да се завърти още малко. Харват извади фенерчето за нощни операции от джоба си и насочи светлината към нишата зад огнището. Точно в средата й имаше стар, очукан, капитански сандък.

Харват го хвана за една от дръжките и го измъкна навън. Докато чистеше праха и саждите, забеляза гравираните отстрани букви — КАПИТАН АЙЗЪКХЪЛ, ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. Хъл беше командвал американския боен кораб „Аргус“, взел участие в историческата атака на град Дерна по време на Първата берберска война.

Сандъкът не беше заключен и когато Никълс, Озбек и Мос се скупчиха зад гърба на Харват, той внимателно повдигна капака. Вътре имаше предмет горе-долу с размера и формата на кутия за шапки е връх по средата. Беше увит в нещо като импрегниран брезент или корабно платно.

Харват протегна ръка и го взе. На пипане беше твърд и много тежък. Притеснен, че капакът на стария капитански сандък може да не издържи тежестта му, той го пренесе на писалището в салона и го разви.

Онова, което се откри пред погледа им беше изумително. Върху съвършено кръгъл метален цилиндър с височина около трийсет сантиметра имаше десетсантиметрова статуетка. Тя изобразяваше писар, седнал по турски с кръстосани крака, с брада, тюрбан, мантия и перо в протегнатата си дясна ръка. Малката фигурка беше покрита с някакъв емайл и изглеждаше почти като жива.

В кръг около писаря бяха гравирани цифри, които може би бяха часовете на деня. Всички стояха като онемели.

Мос беше първият, който успя да продума нещо:

— Ал Джазари.

— Това часовник ли е? — попита Озбек.

— Така изглежда — отвърна Харват, изучавайки устройството.

Разгледа го от всеки възможен ъгъл, но не видя как може да стигне до вътрешния му механизъм или да го включи. Сетне побутна леко писаря и откри, че фигурата е подвижна и се накланя назад под ъгъл от четирийсет и пет градуса, но не беше ясно с каква цел.

Опита се да завърти статуетката, но това не доведе до нищо. Сетне я натисна надолу като капачка на шишенце с хапчета. В следващия момент се чу изщракване и горната част на часовника се повдигна. Харват подаде фенерчето на Никълс, след което махна капака и надникна вътре.

Елегантната майсторска изработка беше смайваща. Харват не можеше да повярва, че гледа нещо, което е било проектирано, изработено и сглобено преди повече от осемстотин години.