Читать «Последният патриот» онлайн - страница 123

Харват се изненада от куража му.

— Искам да слезеш от него и да застанеш на колене — заповяда му той. — Веднага. И си сложи ръцете зад тила.

— Аз съм приятел на Каролин Ленард — каза мъжът.

— Гари — каза Харват по радиото си. — Трябваш ми веднага тук.

— Идвам веднага — отговори Лоулър от скривалището си.

Харват насочи вниманието си към закачуления куриер.

Той действително искаше да види каква е пратката му за Никълс.

— Много бавно — каза той, насочвайки пистолета си към него, — отвори капака на чантата си.

Пощальонът направи каквото му беше казано.

— А сега — продължи Харват — дръж чантата пред себе си и изсипи съдържанието й на земята.

Когато нещата се разпиляха по тревата, най-вече лични вещи на пощальона, в първия момент беше трудно да се забележи малкия подплатен плик, върху който с черно мастило беше написано името на Никълс.

— Ето, това е всичко. Аз съм само куриер. Наистина! — каза той.

Харват му вярваше, но въпреки това го претърси и му заповяда да не мърда.

Сетне погледна другия мъж.

— Откъде познаваш Каролин Ленард?

— Аз съм онзи, който й съобщи, че Матю Дод е по следите ви.

— Знаеш ли кои сме ние?

— Скот Харват и Антъни Никълс — отговори мъжът. — Но всичко останало трябва да бъде обсъдено на друго място — добави той, докато воят на сирените се приближаваше все повече. — Не искам цял ден да бъда разпитван от ченгета.

— Къде си паркирал? — попита Харват.

— Наблизо — отвърна мъжът.

Няколко минути по-късно Харват и Никълс се качиха в неговия черен спортен пикап. Докато се отдалечаваха от бордюра, Харват извади своя „Блекбъри“. Държейки шофьора на мушка, той набра номера на Каролин Ленард.

— Каролин — каза Харват, когато чу гласа й, — Скот е на телефона. Тук има един човек, който твърди, че ти е приятел. — Поглеждайки човека, той попита: — Как се казваш?

Непознатият се извърна, за да види дали полицията е по следите им, и отговори:

— Айдън Озбек. Работя за ЦРУ.

Глава 67

От една страна Харват се възхити от дързостта на този човек да ги използва като примамка, а от друга му се искаше да му разбие челюстта.

— Значи ти си знаел, че Марван Халифа е мъртъв, и че Дод най-вероятно е използвал имейла му и въпреки това си сметнал, че не е нужно да ни предупредиш? — попита Харват.

— Ако бях го направил, вие нямаше да дойдете на срещата — отвърна Озбек.

— Разбира се, че нямаше да дойдем! — възкликна Никълс.

Харват не се нуждаеше от помощта на професора в този момент.

— Просто провери това флаш-устройство — каза той.

Те седяха в малко интернет кафене във Вирджиния. Ленард беше гарантирала за Озбек по телефона, но Харват настоя за очна ставка. Телефонът му нямаше камера и затова се наложи да използват уебкамерата на кафенето. Другата причина Харват да се спре на кафенето беше естеството на пратката за Никълс — мощно флаш-устройство.

— Казвам ти — рече Озбек, — всичко е било нагласено. В това число и появата на куриера. Смяташ ли, че приликата му с Дод е случайна?

Харват го погледна.

— Може би така е изглеждало от мястото, където си стоял ти, но аз лично видях един обикновен на вид невзрачен човек. Мисля, че не реагира по подходящ начин.