Читать «Последният патриот» онлайн - страница 123
Брад Тор
Харват се изненада от куража му.
— Искам да слезеш от него и да застанеш на колене — заповяда му той. — Веднага. И си сложи ръцете зад тила.
— Аз съм приятел на Каролин Ленард — каза мъжът.
— Гари — каза Харват по радиото си. — Трябваш ми веднага тук.
— Идвам веднага — отговори Лоулър от скривалището си.
Харват насочи вниманието си към закачуления куриер.
Той действително искаше да види каква е пратката му за Никълс.
— Много бавно — каза той, насочвайки пистолета си към него, — отвори капака на чантата си.
Пощальонът направи каквото му беше казано.
— А сега — продължи Харват — дръж чантата пред себе си и изсипи съдържанието й на земята.
Когато нещата се разпиляха по тревата, най-вече лични вещи на пощальона, в първия момент беше трудно да се забележи малкия подплатен плик, върху който с черно мастило беше написано името на Никълс.
— Ето, това е всичко. Аз съм само куриер. Наистина! — каза той.
Харват му вярваше, но въпреки това го претърси и му заповяда да не мърда.
Сетне погледна другия мъж.
— Откъде познаваш Каролин Ленард?
— Аз съм онзи, който й съобщи, че Матю Дод е по следите ви.
— Знаеш ли кои сме ние?
— Скот Харват и Антъни Никълс — отговори мъжът. — Но всичко останало трябва да бъде обсъдено на друго място — добави той, докато воят на сирените се приближаваше все повече. — Не искам цял ден да бъда разпитван от ченгета.
— Къде си паркирал? — попита Харват.
— Наблизо — отвърна мъжът.
Няколко минути по-късно Харват и Никълс се качиха в неговия черен спортен пикап. Докато се отдалечаваха от бордюра, Харват извади своя „Блекбъри“. Държейки шофьора на мушка, той набра номера на Каролин Ленард.
— Каролин — каза Харват, когато чу гласа й, — Скот е на телефона. Тук има един човек, който твърди, че ти е приятел. — Поглеждайки човека, той попита: — Как се казваш?
Непознатият се извърна, за да види дали полицията е по следите им, и отговори:
— Айдън Озбек. Работя за ЦРУ.
Глава 67
От една страна Харват се възхити от дързостта на този човек да ги използва като примамка, а от друга му се искаше да му разбие челюстта.
— Значи ти си знаел, че Марван Халифа е мъртъв, и че Дод най-вероятно е използвал имейла му и въпреки това си сметнал, че не е нужно да ни предупредиш? — попита Харват.
— Ако бях го направил, вие нямаше да дойдете на срещата — отвърна Озбек.
— Разбира се, че нямаше да дойдем! — възкликна Никълс.
Харват не се нуждаеше от помощта на професора в този момент.
— Просто провери това флаш-устройство — каза той.
Те седяха в малко интернет кафене във Вирджиния. Ленард беше гарантирала за Озбек по телефона, но Харват настоя за очна ставка. Телефонът му нямаше камера и затова се наложи да използват уебкамерата на кафенето. Другата причина Харват да се спре на кафенето беше естеството на пратката за Никълс — мощно флаш-устройство.
— Казвам ти — рече Озбек, — всичко е било нагласено. В това число и появата на куриера. Смяташ ли, че приликата му с Дод е случайна?
Харват го погледна.
— Може би така е изглеждало от мястото, където си стоял ти, но аз лично видях един обикновен на вид невзрачен човек. Мисля, че не реагира по подходящ начин.