Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 6

ОреСюр се приближи към нея и попита:

— Намерихте ли каквото търсехте, господарке? — В гласа му се долавяше почтителност и лека нотка на враждебност. Както винаги.

Вин поклати глава и се огледа в тъмнината.

— Може да съм сбъркала. Може да не са ме следили. — Признанието я натъжи. Беше очаквала с нетърпение поредния нощен двубой с Наблюдателя. Все още не знаеше кой е той. През първата нощ погрешно го бе взела за убиец. Може и да беше. Но от друга страна, не проявяваше почти никакъв интерес към Елънд — и съвсем нескрит към нея.

— Трябва да се върнем при стената — каза Вин. — Елънд ще се чуди къде съм.

ОреСюр кимна. В същия миг от мрака към Вин полетя дъжд от монети.

2.

Все по-често се питам дали не съм последният здравомислещ на този свят. Как може другите да са тъй слепи? Чакали са толкова отдавна да се появи техният герой — този, за когото се говори в териските пророчества, — та твърде бързо стигат до заключения и решават, че всяка история и легенда рисува точно този човек.

Вин реагира незабавно и отскочи встрани. Движеше се с невероятна бързина. Пелерината й се развя над мокрия калдъръм. Монетите се блъснаха в земята зад нея, разхвърлиха парченца натрошени павета и оставиха дири в мъглите, докато рикошираха в различни посоки.

— ОреСюр! — извика тя, макар че доскорошният й събеседник вече беше хукнал към близката уличка.

Вин се извъртя, приклекна, опря длани на студените павета. В стомаха й бързо се разгаряха още аломантични метали. Тя разпали стомана и проследи синкавите линии, които изникнаха пред нея. После зачака напрегнато…

Нов рояк монети се появи от мрака, всяка следвана от синкава линия. Вин раздуха стоманата по-силно, Тласна монетите и ги отпрати обратно в мрака.

Нощта отново потъна в тишина.

Улицата, на която се намираше, бе сравнително широка. От двете й страни се издигаха високи жилищни сгради. Мъглите се полюшваха лениво. От тях бавно изникнаха осем души, приближаваха се. Вин се усмихна. Права беше — някой наистина я бе проследил. Но тези хора не бяха Наблюдателят. Не притежаваха неговата спокойна грация, нито излъчваха стаена сила. Те бяха много по-безцеремонни. Убийци.

Всичко си заставаше по местата. Ако тя бе дошла начело на армия, тръгвала да завладява Луталел, първото, което щеше да направи, щеше да е да прати група аломанти да убият Елънд.

Усети леко придърпване на пояса и изруга, когато окачената там кесия подскочи във въздуха и я накара да изгуби равновесие. Успя да развърже връвта й и остави на аломанта да Тласне монетите вътре встрани от нея. Сред убийците имаше попе един Монетомет — Мъглив, който владееше умението да гори стомана и да Тласка метали. Миг по-късно две синкави линии се проточиха към кесиите на хората отсреща. Вин се поколеба дали да не върне жеста и да Тласне техните кесии, но се отказа. Нямаше смисъл да изиграва този коз. Монетите можеше да й потрябват.