Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 4

— Какво мислиш? — попита Елънд.

— Не зная, Ел — отвърна тихо Хам. — Келсайър беше човекът с възгледи за нещата.

— Но ти му помагаше в планирането — посочи Елънд. — Ти и останалите от групата му. Вие изработихте цялостната стратегия за свалянето на империята, а след това я осъществихте.

Хам не каза нищо. Елънд имаше чувството, че знае какво си мисли. „Келсайър беше двигателят на всичко това. Той организираше, той обмисляше, той превръщаше идеите в дела. Той беше водачът. Геният.“

Но умря преди една година, в деня, когато народът — като част от тайния му план — се надигна яростно, за да свали своя божествен император. А последвалият хаос бе възкачил на престола Елънд. Сега изглеждаше все по-вероятно да изгуби всичко, което Келсайър и хората му бяха постигнали с толкова големи усилия. Да го изгуби от един тиран, който може би щеше да е по-страшен и от лорд Владетеля. Човека, довел армията си при стените на Лутадел.

Страф Венчър, бащата на Елънд.

— Има ли някаква възможност… да го разубедиш? — попита Хам.

— Може би — отвърна неуверено Елънд. — Ако Съборът не реши да предаде града.

— Приключиха ли?

— Не зная, честно. Боя се, че да. Тази армия ги изплаши, Хам. — „И съвсем основателно“. — Както и да е, поне ги убедих да не правят нищо прибързано. Доксон се прибра днес, нали?

Хам кимна.

— Малко преди пристигането на армията.

— Мисля, че трябва да съберем групата — рече Елънд. — Да потърсим някакъв начин за спасение.

— Пак няма да сме в пълен състав. — Хам се почеса по брадичката. — Дух няма да се върне по-рано от идната седмица и само лорд Владетеля знае къде се е запилял Бриз. От месеци не сме получавали сведения за него.

Елънд въздъхна и поклати глава.

— Не се сещам за нищо друго, Хам. — Той се обърна и отново отправи взор над покрития с пепел пейзаж. Със свечеряването армията отвън разпалваше огньове. Скоро щяха да излязат мъглите.

„Трябва да се върна в двореца и да обмисля предложението“.

— А къде изчезна Вин? — попита Хам, втренчил поглед в него.

Елънд помисли за миг, после каза:

— Знаеш ли, нямам представа.

Вин се приземи безшумно на мокрия калдъръм и се огледа сред сгъстяващите се мъгли. Те се увеличаваха със спускането на мрака, извиваха се в повлекла, като прозрачни лиани, кълбяха се и се усукваха едни около други.

Великият град Лутадел тънеше в тишина. Дори сега, година след смъртта на лорд Владетеля и възхода на новото управление на Елънд, обикновените хорица предпочитаха нощем да си стоят у дома. Страхуваха се от мъглите, традиция, която се коренеше в миналото, далече преди лорд Владетеля да наложи своите закони.

Вин закрачи все така безшумно, наострила всичките си сетива. Както винаги беше разпалила в себе си калай и пютриум. Калаят подсилваше сетивата и й позволяваше да вижда в нощта. Пютриумът придаваше сила на тялото и й помагаше да пристъпва леко. Тези двата — заедно с медта, благодарение на която прикриваше аломантията си от други, разпалили бронз — бяха металите, които много рядко гасеше.