Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 7

Останала без собствен запас монети, тя бе лишена от възможността да атакува от разстояние. Пък и ако групата срещу нея бе добре подготвена, подобна атака щеше да е безсмислена — техните Монетомети и Дърпачи щяха да са готови да се справят с изстреляните от нея монети. Бягството също не беше за предпочитане. Тези хора не бяха тук само заради нея — ако избягаше, щяха да продължат към другата си цел.

Никой не праща убийци, за да премахнат телохранители. Целта на убийците са важни мъже. Мъже като Елънд Венчър, крал на Централната област. Мъжът, когото обичаше.

Вин разпали пютриум — тялото й се напрегна, подготвено за неочаквани атаки, стаило в себе си заплаха. „Четирима Главорези отпред — помисли си тя, докато оглеждаше приближаващите се мъже. Пютриумните юмруци бяха нечовешки силни, способни да издържат на огромни физически натоварвания. Изключително опасни в близък бой. — А този с дървения щит е Дърпач“.

Тя направи лъжливо движение напред и това принуди приближаващите се Главорези да отскочат. Осем Мъгливи срещу един Мъглороден — от тяхна гледна точка това бе равностойно разпределение на силите, но само ако действаха предпазливо. Двамата Монемети се отдалечиха към противоположните страни на улицата, за да могат да я Тласкат от две посоки. Последният човек, изправен мълчаливо до Дърпача, вероятно беше Задимител — не особено важна фигура в боя, предназначението му бе да крие групата си от вражески аломанти.

Осем Мъгливи. Келсайър би се справил с тях — той бе убил инквизитор. Но тя не беше Келсайър. Все още не беше решила дали това беше за добро или не.

Вин си пое въздух с пълни гърди и съжали, че няма поне малко атиум, след което разпали желязо. Това й позволи да Притегли най-близката монета — една от изстреляните по нея — също както желязото й помагаше да я Тласка. Вин я улови, изпусна я, после подскочи, престори се, че ще Тласне монетата, и се изстреля във въздуха.

Но в същия миг един от Монетометите Тласна монетата и тя отлетя настрани. Тъй като аломантията позволяваше да се Тласка и Притегля в права посока — от или към тялото, — Вин бе лишена от своята котва. Тласкането на монетата сега щеше да я насочи встрани.

Тя се спусна обратно на улицата.

„Нека смятат, че са ме хванали в капан — помисли си, приклекнала в средата на улицата. Главорезите я приближиха с нараснала увереност. — Да — рече си тя. — Зная какво си мислите. Това ли е Мъглородният, който уби лорд Владетеля? Това жалко създание? Как е възможно?

Понякога и аз се питам същото“.

Най-предният Главорез се хвърли в атака и Вин реагира мигновено. Обсидианови остриета блеснаха в нощта, измъкнати от калъфите, тя се шмугна под тоягата на Главореза и го посече през краката.

Мъжът извика от болка. Нощта вече не беше тиха.

Останалите мъже изругаха подплашено, когато Вин се насочи към тях. Вторият Главорез се нахвърли върху нея — размазана фигура, ускорена от горящия пютриум. Тоягата му закачи пелерината й, Вин се хвърли на земята и се претърколи бързо, встрани от протегнатите ръце на третия Главорез.