Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 30

ОреСюр продължаваше да се мръщи.

— Няма да е никак лесно. Ще трябва да ме заставите по силата на Договора.

— Хубаво — склони Вин. — Заповядвам ти. Колко време ще отнеме?

— За обикновено тяло са нужни няколко часа. Но сега ще е по-дълго. А и козината ще ме затрудни допълнително.

— Започвай веднага тогава — рече Вин и се обърна към вратата. Едва сега забеляза малък пакет на писалището си. Смръщи вежди и го взе. Отгоре имаше бележка:

Лейди Вин,

Това е новата сплав, която поръчахте. Алуминият се намира трудно, но наскоро едно благородническо семейство напусна града и успях да им купя посудата.

Не зная дали ще излезе нещо от това, но предполагам, че си заслужава да се опита. Смесих алуминий с четири процента мед и струва ми се, полученият резултат е обещаващ. Четох за тази смес, на някои места я наричат дуралуминий.

Ваш слуга Терион

Вин се усмихна, прибра бележката и отвори пакета. Вътре имаше кесия с метален прах и сребриста пръчка, и двете вероятно състоящи се от споменатия в бележката „дуралуминий“. Терион беше стар аломантичен металург. Макар самият той да не беше аломант, бе правил смески и стривал прахове за Мъглородни и Мъгливи почти през целия си живот.

Вин прибра пръчката и кесията и се обърна към ОреСюр. Кандрата я гледаше с безизразно лице.

— Това днес ли дойде? — попита тя и кимна към пакета.

— Да, господарке — отвърна ОреСюр. — Преди няколко часа.

— Защо не ми каза?

— Съжалявам, господарке — отвърна ОреСюр спокойно. — Не сте ми нареждали да ви съобщя, ако дойде пакет.

Вин стисна зъби. ОреСюр знаеше с какво нетърпение очаква всяка нова сплав от Терион. Досегашните опити с алуминий се бяха оказали неудачни. Вин бе уверена, че съществуват и други аломантични метали, които само чакат да бъдат открити. Нямаше да се успокои, докато не успее.

ОреСюр продължаваше да я наблюдава с безразличие, приведен над трупа на овчарката.

— Захващай се за работа — нареди му Вин, обърна се и излезе, за да потърси Елънд.

Елънд бе в кабинета си заедно с пристигналия вчера Доксон.

— Докс! — възкликна Вин. Той се беше прибрал в стаята си веднага след пристигането си и тя още не се бе срещала с него.

Доксон й се усмихна. Набит, без да е пълен, той носеше черната си коса късо подстригана и имаше добре подрязана брада.

— Здрасти, Вин.

— Как беше в Терис? — попита тя.

— Студено — оплака се Доксон. — Така се радвам, че се прибрах. Макар че бих предпочел да не заварвам тази армия отвън.

— И в двата случая се радваме, че си при нас, Доксон — рече Елънд. — Без теб кралството беше на път да се разпадне.