Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 32

После я огледа с усмивка.

— Сложила си… нов парфюм?

Вин изсумтя и намести глава на гърдите му.

— Това не е парфюм, Елънд. Мириша на куче.

— А, добре — рече Елънд. — Безпокоях се да не си си изгубила нюха. Та има ли някаква причина да миришеш на куче?

— Отидох на пазара и купих една овчарка. Дадох я на ОреСюр, за да я погълне за новото си тяло.

Елънд я погледна замислено.

— Брей, Вин! Идеята ти е гениална! Никой няма да заподозре, че кучето може да шпионира. Чудя се дали някой се е сещал за това досега…

— Все някой… — отвърна Вин. — Има резон, нали? Но който и да го е направил, е запазил тайната за себе си — припомни му Вин.

— Зная. Но те са невероятно лоялни — не съм чувал някой от тях да наруши Договора си. ОреСюр ще те пази. Страхувам се за теб, Вин. Питаш ме защо бодърствам до късно над документите? Не мога да заспя при мисълта, че си някъде отвън и се биеш — или по-лошо, че лежиш на улицата и умираш, защото няма кой да ти помогне.

— Понякога вземам и ОреСюр.

— Да — рече Елънд. — Но зная, че при всеки удобен случай го оставяш. Келсайър ти е осигурил услугите на невероятно ценен помощник. Не разбирам защо упорстваш да го избягваш.

Вин затвори очи.

— Елънд. Той изяде Келсайър.

— Е, и? — попита Елънд. — Келсайър вече е бил мъртъв. Пък и той сам му е заповядал.

Вин въздъхна и отвори очи.

— Елънд, аз просто… не мога да вярвам на тази… твар. На това чудовище.

— Зная. Откакто се помня, баща ми винаги държи по една кандра. Но ОреСюр е твой. Обещай ми, че ще го вземаш със себе си.

— Ох, добре. Но се съмнявам, че и на него ще му допадне тази идея. Двамата не се погаждахме още когато играеше Реноа, а аз — негова племенница.

Елънд сви рамене.

— Той ще спази Договора. Това е важното.

— Да, но не му е приятно. Кълна ти се, че понякога нарочно ме дразни.

Елънд я изгледа внимателно.

— Вин, кандра са прекрасни слуги. Те не правят такива неща.

— Не, Елънд — възрази Вин. — Сейзед беше прекрасен слуга. Той обичаше да е сред хората, да им помага. Никога не съм усещала да храни лоши чувства към мен. ОреСюр може да изпълнява всичко, което му наредя, но не ме харесва. Чувствам го.

Елънд въздъхна и я Погали по рамото.

— Не мислиш ли, че си несправедлива към него? Няма никаква причина да го мразиш.

— Така ли? Както и ти да не се разбираш добре с Доксон, нали?

Елънд се сепна. Сетне въздъхна.

— Имаш право. — Продължи да я гали по рамото, загледан замислено в тавана.

— Какво? — попита го Вин.

— Май не се справям добре, нали?

— Не ставай глупав — рече Вин. — Ти си чудесен крал.

— Защото няма по-добър, Вин. Но аз не съм той.

— Кой?

— Келсайър — тихо каза Елънд.

— Елънд, никой не очаква от теб до си Келсайър.

— Така ли? Точно затова Доксон не ме харесва. Той мрази благородниците, личи си от начина, по който се държи и говори. Не зная дали мога да го виня, като се има предвид животът, който е водил. Както и да е, той не смята, че трябва аз да съм крал. Според него на моето място трябва да седи скаа — или, най-добре, самият Келсайър. Всички мислят така.

— Говориш глупости, Елънд.

— Сериозно? Ако Келсайър беше жив, щях ли да съм крал?