Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 9

Прекрасен, ясен твоят лик е и тялото ти е прекрасно, о, ти…

Хората в тълпата размахваха ветрила от палмови клонки, за да разхлаждат потните си лица, и изпъваха вратове, за да видят колкото е възможно повече от свещения двор на храма, блестящ в цялото си великолепие под слънцето с изящната си украса от стълбове и колони от медноцветен пясъчник и изваян розов варовик, които се извисяваха над широките, извиващи се стъпала, водещи до тях. Мериану и Накту-аа охраняваха това стълбище — елитните корпуси на имперската армия, помпозно натъкмени в синьо-златни забрадки на главите и в ленени поли в същия цвят. От поясите на тези войници се поклащаха кнопеш, смъртоносните им мечове; в дясната си ръка стискаха синьо-златни щитове с ястребови изображения на Хор, а в лявата — дълги копия със заострени върхове. Зад тези стражи, на върха на стълбището се бяха събрали главните жреци на храма, пременени с надиплени тоги, с драпирани върху раменете им лъскави кожи на леопарди и пантери. Свещенослужителите, които извършваха ритуала, се движеха в облак от най-благоуханен тамян, който се виеше около тях, после се издигаше в спирали нагоре в молитва към човека-бог Птах, чиято гигантска статуя се взираше каменно надолу към тях.

Вдясно от жреците бе застанала Хатусу, Славата на Египет. Тя беше натъкмена с инкрустираната със скъпоценни камъни корона-лешояд на Некбет, а нападащата Ураеи, Съскащата кобра, опасваше челото й. Върху прекрасните й рамене се стелеха диплите на Ненес, Плаща на славата, стройните й нозе бяха обвити в дълга ленена пола. Тя седна на Трона на величието, чиито златисти облегалки бяха извити във формата на скачащи лъвове, а сребърните му крака завършваха със скулптурни изображения на египетските врагове: безчестни азиатци, опасни убийци, дебнещи по Великото зелено море, бунтовници от Нубия и други измежду народите на Деветте лъка. Хатусу, чието красиво продълговато лице бе изящно гримирано, седна и се облакъти на облегалките, обутите й в сандали нозе се протегнаха и отпуснаха върху специално поставената за тази цел табуретка от чисто злато и сребро. Тя стисна здраво жезъла и боздугана и потисна усмивката си. Надяваше се само либийският главнокомандващ, приседнал на възглавници от другата страна на двора, да не е забелязал изображенията, гравирани на предната страна на табуретката за краката й: те представляваха техните либийски воини, коленичили в смирение, с вързани на гърба ръце, с прибрани на темето коси, за да може фараонът, Хор на севера, Могъщият бик на юга, Славата на Амон, Живото въплъщение на Монту, да смаже черепите им.