Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 162

— Следобедът напредвал. Възползвали сте се от това, че хората ви спят упоени, за да се върнете в къщата и да разчистите всяка дреболия, която би могла да събуди подозрения, после сте зачакали. Слънцето наклонило към залез. Санеб се събудил и отишъл в двора на басейна, където открил, че господарят и господарката му са мъртви. Бързо вдигнал тревога. Знаем какво се случи след това. Санеб обаче бил много наблюдателен и схватлив. Когато разговарял с вас, установил, че препаската ви е нова и съвсем чиста. Може би е била завързана по различен начин от тази, която сте носили по-рано през деня. Той със сигурност е забелязал и гривната и пръстена на погрешната ръка и е започнал да подозира нещо. Виждате ли — усмихна се Амеротке, — Санеб също е бивш член на Меджай и си е давал сметка, че и той би могъл да постави пръстена и гривната си на погрешната ръка, ако е сънен или пък ако е твърде възбуден от нещо — съдията замълча, потупвайки с крак по пода. — Лесно е било подозренията на Санеб да се разпалят още повече. В крайна сметка той сигурно се е запитал, при положение че никакъв външен натрапник не е прониквал в лотосовия басейн, дали убийството не е дело на някой от домочадието на Ипуе, дори на член на охраната. Санеб обаче се е интересувал не от правосъдие, а от шантаж. Той ви е намекнал какво знае, затова и сте го убили! Санеб не е бягал никъде. Подозирам, че лежи в някое крокодилско блато заедно с торба, пълна с вещите му — Амеротке замълча.

Хутеп беше силно възбуден, гръдният му кош се повдигаше, очите му се въртяха бясно в орбитите. От време на време поглеждаше надясно и наляво.

— Господарката ви Мериет твърди, че вие сте виновен за смъртта на Санеб, Ипуе и Хаят. Тя заяви, че вашето сърце винаги е изгаряло от страст към нея, но господарят Ипуе никога нямало да разреши на телохранителя си да се ожени за бившата му балдъза — той преглътна.

Това, което каза на Хутеп, не беше пълна лъжа. Той бе убеден, че е истина и че ако даде достатъчно и точни детайли, ще убеди Хутеп в думите си.

— Но, разбира се, самата Мериет също не е невинна — заяви той. — Тя е искала смъртта на Ипуе, нали, Хутеп? Обещала ви е, че щом той умре, тя ще бъде свободна да се омъжи за вас. Истината е, че Мериет се е надявала да стане втора съпруга на самия Ипуе. Тя е била негова любовница и го е посещавала под името Нибит Пи, Господарката на къщата, в неговото Кътче на удоволствието в Тива. Ипуе я е харесвал и й е обещавал, че ако нещо се случи на сестра й, тя ще бъде следващата му съпруга. И нещо се е случило. Ипуе тръгнал за своето Кътче на удоволствието, след като е обявил, че ще пътува по работа за Мемфис. Малко по-късно Мериет и сестра й Патуна излезли на вечерна разходка из двора и стигнали до онази запусната част от градината, до купчината с компоста. Може би са се скарали, защото Патуна е научила какви ги е вършила сестра й. Каквато и да е била причината, Мериет решила, че Патуна трябва да умре. Разбила е главата й с дървен чук и е заровила трупа й под компоста. Върнала се е, изгорила е яката и сватбените й гривни и е оставила поемата, за да тръгне приказката, че Патуна е избягала. — Амеротке замълча за миг. Хутеп седеше напрегнато, а черната му кожа лъщеше от пот.