Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 158

Амеротке поклати тъжно глава:

— Най-напред помислих, че онзи, който го е убил, е подпалил архивите с цел да скрие някакви храмови регистри, но това не е вярно. Ако не е пламнал пожарът и ако библиотекарят не е бил убит, той може би щеше да ни каже, Минакт, че вие много живо сте се интересували от всякакви трудове за минерали, растения и билки. Всъщност, аз изпратих Шуфой и началник Надиф до други храмове и библиотеки из града. Свещеник Минакт, оказа се, че сте добре познат във всеки един от тях. О, нищо подозрително, само преглеждане на някои определени книги, но винаги същите книги, същите трудове, същите трактати: за местонахождението на конкретни растения и минерали, за разпознаването на определени змии и насекоми. Дори когато ви разпитвах, ми казахте, че имате известни познания върху отровите. Не, библиотекарят е трябвало да умре, защото беше много приказлив; може да се е замислил над някои неща и да е проявил любопитство. Отровили сте го; после, когато той вече е бил напълно безпомощен, сте подпалили архивите. Вие сте имали правото да ходите където пожелаете. Когато Божествената прекара нощта в храма, за вас е било извънредно лесно да се промъкнете в кухнята и да поръсите смъртоносна отрова върху някои от блюдата. Фараонът може и да има дегустатори, но причиненият хаос, паниката… Какъв скандал в Храма на Птах! Вие, Минакт, сте точно това, което аз наричам константен фактор. Имали сте достъп до ръкописите. Били сте приятел с Хутепа. И, разбира се, направихте ужасна грешка с тези гърненца с грим за очи и с тази прекомерна загриженост за тях. Сигурен съм, че в началото вие сте се смеели тихичко в шепа, когато всички са изразявали подозрения за виното. Отровата вече е била проникнала в телата на онези клети писари, много преди да им бъде подаден свещеният бокал — Амеротке замълча за малко. — Това са обвиненията срещу вас, Минакт, или поне част от тях. Господарят Валу, Очите и Ушите на фараона, Главен обвинител в съда на фараона, ще представи пълния опис на всичко, в което сте обвинен. Казах „част“, защото Шуфой и началник Надиф, заедно с меджаите в този момент обискират квартирата ви в Храма на Птах. Сигурен съм, че ще намерят още улики.

Минакт бе сдържан, дори спокоен, сякаш бе изпаднал в шок. От време на време поглеждаше вляво и вдясно, прошепваше си нещо и се взираше в тавана. Амеротке се запита къде ли блуждае умът му и си даде сметка колко изкусно бе маскирал истинската си същност.

— Накрая — продължи Амеротке, — ще можете да изложите своята защита. Дотогава ще бъдете под арест. Можете да избирате от две възможности. Едната е да се защитавате, но аз съм убеден, че ще бъдете признат за виновен, като в този случай ще бъдете набучен на кол или погребан жив в Червените земи. От друга страна, можете да обмислите много внимателно всичко, което казах, и да направите пълни самопризнания. Смъртта ви ще бъде по-бърза от тази на много от вашите жертви — той вдигна ръка. — Капитанът на стражата, отведете го.

Настана кратък смут. Минакт скочи на крака и започна да крещи по Амеротке, после се обърна към първожреца Ени: