Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 153

Амеротке замълча за малко. Минакт не направи дори опит да отрече казаното. Вместо това главният писар слушаше съсредоточено и беззвучно мърдаше устни. Амеротке се запита дали това приветливо и дружелюбно лице не прикрива някакво сърдечно заболяване. Той продължи:

— Годините минавали. Семейството, което ви отгледало, вероятно е узнало за връзките ви с Храма на Птах и така вие сте постъпили на служба там. Научили сте много за своето минало, но разбира се, сладостта на младостта може да действа като балсам за много болки. Казахте ми, че сте ерген, Минакт. Обаче според храмовите регистри, които аз проучих, веднъж сте направили погребални жертвоприношения за съпруга и дете. Подозирам, че младата ви жена е умряла наскоро след като сте се оженили, най-вероятно по време на раждане. Това ли потопи сърцето ви в тъмнината? Смъртта на съпругата и бебето ви? Предполагам, че не вярвате в никакви божества. Вие сте потънали в дълбока мъка за това, което се е случило с вашия баща, вашата майка и със съпругата и детето ви. Средната възраст добавя горчилка към всички наши болки. Веднъж ми казахте, че сте били помощник на върховния жрец. Питам се, какво ли е било разочарованието ви, когато отец Ени е станал първожрец и след това е назначил двамата си племенници за свои асистенти. Почувствали сте се унизен и опозорен, тъй като сте били понижен на по-нисък пост. Амбициозен ли сте, Минакт? Това ли е другото, което ви изгаря отвътре? Обидата от понижението не ви даваше мира, но я скрихте зад това усмихнато лице, така ли е? Намразихте ли Храма на Птах и всичко онова, което той означава — Дом на великото изцеление? За вас той е бил Дом на дълбоките рани. Били сте изпратен в храмовия архив; всъщност вие сте го познавали много добре, защото като помощник на върховния жрец сте имали ключа от архивните сандъци. Споменахте, че според легендата авторът на Ари Сапу бил погребан жив в Храма на Птах заедно с книгите си. Вероятно сте проверили всички доказателства за това. Не сте открили такива и сте проучили щателно всички архиви, за да откриете нещо за майка си и за местоположението на гроба й в Долината на забравата. Посетили сте мястото, намерили сте Книгите на гибелта и сте ги взели, заедно с други предмети — детски играчки, които тя сигурно е искала да бъдат погребани с нея като спомен за вас. Пропуснали сте обаче една — гласът на Амеротке омекна. — Дървено жирафче с изкусно направена подвижна глава.

Хванал лицето си в ръце, Минакт се поклащаше напред-назад.

— Взели сте Книгите на гибелта, донесли сте ги в Храма на Птах и сте планирани как да изградите своето царство на страха и смъртта. Но да притежаваш книгата с рецептите е само първата стъпка. Като всеки добър готвач, сте се нуждаели от съставките. Посещавали сте билковите пазари и сте търгували с хората-скорпиони. Били сте предпазлив. Но когато началникът Надиф разпространи вашето описание в билкарския квартал на Тива, хората ви разпознаха: „усмихнатият мъж“. Били сте внимателен, но не съвсем, пък и от какво толкова е трябвало да се боите? Не е престъпление да се купуват растения, билки и безобидни прахчета. Но вие сте използвали рецептите на вашия баща, за да ги смесвате. Станали сте изкусен в производството и използването на отровите и сте започнали да ги изпробвате. Всеки в Тива се чудеше как сте могли да разпространите отровата на толкова различни места из целия град, при това почти едновременно. — Амеротке поклати глава. — Но защо е било нужно да обикаляте града? В храмовия двор има свещена плоча, посветена на човека-бог Птах, над която струи светена вода. Посетителите, повечето от които преуспели поклонници, пият от тази вода, сипват си в шишета и я носят вкъщи. Вие сте тровили именно тази вода, макар и не през цялото време. — При тези думи Ени възкликна от отвращение и Амеротке замълча за миг. Той забеляза как Хинкуи и Мабен преместват възглавничките си по-надалече от Минакт. И тримата жреци гледаха ужасени своя колега. — Това ви харесваше, нали? — продължи Амеротке. — Било е толкова лесно: всичко, което е трябвало да направите, е било да отровите водата в резервоарите, които са захранвали шадраваните на свещената плоча. Един ден този малък фонтан, друг ден — другия; понякога сте ги оставяли за седмица и после отново сте започвали. Стояли сте там и сте наблюдавали как жертвите ви пият или бутилират собствената си смърт. Проследявахте ли понякога своите жертви до дома им, за да измерите времето? Вие сте хипнотизиран от времето, нали, Минакт? Когато ви посетих във вашата стая, забелязах водни часовници, часовници свещи. Вие сте експерт не само в отровите, но и във времето, от което тези вещества се нуждаят, за да унищожат напълно жертвите си. Никой не е можел да се усъмни в Минакт, веселия, сърдечния, жизнерадостен главен писар, приятел с всички, съюзник на всекиго, докато Усербати не заподозрял нещо. Той е бил писар на водите, отговарящ за водоснабдяването на храма. Започнал да се пита дали именно това не е източникът на отравянията. Потайният, амбициозен Усербати запазил предположенията за себе си. В крайна сметка, той би могъл да се окичи със слава и да получи признание като жрец-лечител, успял да постави капан на Рекхет и да го залови. — Ени отново закима. — Разбира се, той споделил, че има някои подозрения с първожреца Ени, но не му казал нищо конкретно.