Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 148

— Не знам — отговори Амеротке. — Досега имам само теории и почти никакви доказателства. Мисля, че накрая ще трябва с хитрост и измама да хванем убийците. Ще призова всички в моя съд в Залата на двете истини. Ако Маат е с мен, истината ще бъде разкрита и виновният — справедливо наказан.

Тринадесета глава

Хру утча мету: денят на правдата

Три дни по-късно Амеротке отиде до съда в Залата на двете истини в храма на Маат, в центъра на Тива, Града на Скиптъра. Зад залата се бяха струпали любопитни хора, които се чудеха на какво ли ще е посветена тази специална сесия на съда. Междувременно се възхищаваха на изрисуваните колони и пилони на залата, със спирали от тъмнозелено и светлосиньо, с лотоси със златни листа, гравирани по основите им, със стилизирани сребърни орнаменти по акантите и пурпурни гроздове по капителите. Те се дивяха на мраморния под, така полиран и блестящ, че хората имаха чувството, че вървят по вода. Толкова чисто бе отражението, че блестеше като огледало и улавяше цветята, пеперудите и птиците, изрисувани по тавана. Залата на двете истини беше красиво, но и справедливо място. Маат, богинята на истината, можеше да бъде видяна навсякъде. Стенните рисунки й отдаваха почит в най-различни пози и роли, които й се приписваха: красива млада жена; Божествена принцеса, стояща сама или коленичила пред баща си Ра; съдия в Залата на претеглянето на душите до бога с глава на чакал Анубис и до зеленокожия Озирис, в деня, в който тя и другите божествени същества се събират, за да решат окончателната съдба на душата; принцеса войн, поразяваща разрушителите, тварите от подземния свят, носещи такива прозвища като Поглъщача на изпражнения, Лакомия за плът, Пияча на кръв, Трошача на кости; хванала в ръка везните на справедливостта или протегнала Великото перце на истината. Рисунките имаха определена цел — не само да възхваляват Маат, а да напомнят на всички, които идват тук, че това е мястото, където фараонът въздава своето правосъдие; мястото, където истината се установява и се оповестява, за да я чуят всички.

През последните дни на Шемшу, горещия сезон, Амеротке се бе приготвил да оповести конкретни истини. Седеше на тъмночервеното кресло на правосъдието, сложил ръце на облегалките му от акациево дърво, инкрустирани със сребро и злато. Облегалката се издигаше високо над него; над главата му бе опъната малка тента, от която се поклащаха пискюли. Седалката бе украсена със златен фриз с изображения на нападащи, изправени зелени кобри, бранители на фараона и на Египет. Краищата на облегалките и краката на този трон бяха изваяни във формата на озъбеното лице на Секмет, богинята-унищожителка.