Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 144

— Тя подозираше ли някого? — попита Амеротке.

— Не, господарю съдия.

— А вие подозирате ли някой, който би могъл да я отрови?

— Несъмнено е била убита, но от кого?

— А Ипуе? — попита Амеротке. — Търговецът и жена му бяха намерени да плуват с лице във водата в техния лотосов басейн.

— Чух новината. Имал съм твърде малко вземане-даване с Ипуе, макар да имах известни отношения с първата му жена. Вижте — облиза пресъхналите си устни Кену, — освен другите си задължения, служех и като жрец в параклиса на Ухото. Слушах изповедите на поклонниците, посещаващи храма. Господарката Патуна беше една от тях. Тя казваше, че страда от странно заболяване, нещо от сорта на фобия.

— Какво ще рече това? — попита Амеротке.

— Изпадала в паника — отговори Кену. — Щом напуснела къщата си, усещала, че й призлява. Потеше се, чувстваше се изплашена. От време на време се насилваше да дойде до Храма на Птах. Изповядваше греховете си и дълбокото си нещастие от женкарското поведение на съпруга си.

— Каза ли с кого е хойкал?

— Господарю Амеротке — засмя се Кену, — Ипуе не пропускаше да си вземе своето, отдаваше се на удоволствието, когато свари.

— Ами жрецът Хинкуи? — попита Амеротке. — Знаете, че се разболя, нали?

Кену поклати глава.

— А пожарът в Храма на Птах?

— Ще ви кажа следното. Преди да ме арестуват, знаех това-онова за отровите. През годините, прекарани в оазиса, Хутепа, дано Господарите на светлината приемат нейната ка, също бе изучила много задълбочено тази материя. Тя ми разказа какви ли не удивителни приказки: че различните съставки, прахове и елементи могат да се смесят в смъртоносна микстура, но за да се постигне това, трябва да си набавиш определени неща, да купиш подходящите съставки.

Амеротке кимна в знак на съгласие. Господарката на мрака му беше казала абсолютно същото. Кену се изправи и затегна пояса около робата си.

— А хората на Шурат? — попита Амеротке. — Вие ги отровихте, нали?