Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 57

Денят следваше бавния си ход. Припичах се на слънце, когато се понесе вой на рог от раковина, последван от скърцане на колела и волско мучене. Наметнах една роба и излязох безшумно през страничен вход. Движех се близо до дърветата покрай пътя, водещ до маслиновата горичка, която бе останала за мен завинаги мястото на Уени. Причината бе може би военното ми обучение, както и онези безкрайни палещи седмици в Котела, но сега имах предчувствието за близка опасност и не излизах от сенчестите участъци. Чаках и наблюдавах внимателно, когато се показа мрачно шествие. Побиха ме студени тръпки: видях палача на Тива с маската на чакал и с нафдет на рамото — дълга черна върлина със светещо острие на брадва, емблема на длъжността му. Той бе облечен в къса червена кожена дреха; полата и ботушите му имаха същия цвят. Бях го виждал по време на редките ми посещения в града по-рано, когато Човека чакал, както го наричаха, въздаваше правда недалече от Голямото пристанище. Зад него следваше редица от помощници, облечени по същия начин. Един сбръчкан и допълнително свит от страх жрец четец мърмореше някакви молитви. След него трополяха две коли, пазени от либийски наемници в черни животински кожи и с грозни маски на лицата. Във всяка от колите имаше здрава дървена клетка. В първата се виждаше гола тъмнокожа девойка само с препаска около слабините. Беше клекнала с вързани ръце и запушена уста; очите й пламтяха от ужас. Във втората клетка обикаляше съскаща дива котка с броящи се от глад ребра. На първата клетка бе прикрепен надраскан набързо надпис: Нейтас — прелюбодейка и изменница.

Вмъкнах се обратно в резиденцията. Добре знаех какво предстоеше. Любимата на Собек щеше да бъде жестоко наказана за изневярата й към Великолепния. Щяха да пуснат котката при нея, за да я изяде жива. Клечах като подплашено момче зад дърветата, когато започнаха ужасяващите писъци. Продължиха до късно през нощта; тогава горката жена или бе издъхнала най-после, или палачът я бе съжалил и бе нанесъл умъртвяващ удар. Никога не бях изпитвал такъв страх, включително в Котела. Къде беше Собек? Как е била разкрита Нейтас? Дали Рамзес не бе подшушнал какво бе сторила царската наложница? Или пък Хоремхеб? А защо не и шпионинът между нас? Спомних си как Собек ни угощаваше със сочните късчета клюки за половите подвизи на Великолепния или по-точно — за липсата на такива. Ако дворът бе научил за това, всеки от нас го заплашваше грозна смърт. Дали именно затова бе опразнен така скоростно Големия дом? Арестувани ли бяха другарите ми? Изпих повече вино, отколкото би трябвало, и потънах в сън, но само за да бъда разбуден грубо от Хюйи, който държеше запалена маслена лампа над мен, а лицето му се кривеше в мимики на безпокойство.

— Чу ли новината?

— О, да. И писъците — отвърнах. — Къде е Собек?

— И двамата били хванати, когато се прибирали в двореца — обясни ми Хюйи, — а после осъдени по бързата процедура от Върховния жрец на Храма на Амон Ра.

— Какво е станало със Собек?

— Той е във Веригите — така наричаха дворцовия затвор. — Осъдиха го да бъде закачен на Дървото.