Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 230

— Кога, господарю?

— В храма на Амон. Знаех, че виното е отровно. Подмамих брат си Тутмос и той излезе. Казах му да ме почака в спалнята ми, за да му разкрия голяма тайна за майка. Разбра ли, Маху? Знаех, че виното е отровно. Аз… Аз… — отново запелтечи. Погледна към Меритаатон. Тя продължаваше да стои с наведена глава. Но Анхеспаатон знаеше добре за какво говореше баща й. — Е, Маху, после се върнах в спалнята си. Видях отровното вино в каната и в чашата до нея.

— Господарю — трудно си поех дъх в опит да сподавя страха, чиито тръпки почувствах по цялото си тяло. Сърцето ми се качи в гърлото. Не можах да продължа.

— Ай и Нефертити ме бяха предупредили, че виното ще е отровно — Ехнатон се наведе напред като каещ се грешник, който се изповядва пред жрец. — Не биваше нито да го пия, нито да ям от храната. Почувствах голяма слабост. Те ми бяха казали всичко за предстоящите събития и се оказаха напълно прави.

Спомените ме заляха като река: Шишнак, който твърдеше, че е невинен, но заради болката се призна за виновен; Хотеп, който ми се хилеше в онази градина и ме насочи нагло по невярна следа малко преди да умре. Едва сега разбрах къде бе прикрил капаните си. Бе целял да съм близо до Ай и Нефертити, за да съм подходящото сечиво за постигане на стремежите им. Кого още бе използвал? Пентжу, изпълнения с жажда за мъст Пентжу, комуто Хотеп бе плащал от самото начало. Както и на Хийа, която бе посещавала Великолепния в Дома на любовта, но не за да получи маков сок, а за да предаде онова, което бе успяла да научи. Хотеп я бе въвел там. Той бе подготвил тихомълком отмъщението си дори след падането си от власт!

Хотеп и Ай — две кобри, преплетени в смъртен двубой към властта. Дали Хотеп бе подтикнал Великолепния да проводи Хийа като отмъщение? Дали Хотеп бе убедил Хийа да приеме самотата и снизходителните забележки на Нефертити, за да дочака своя миг? Едва тогава — толкова години по-късно — зърнах плодовете на лукавия му мозък. Сигурно и това бе прозрял — че един ден Ехнатон ще се нахвърли срещу Нефертити. Хийа и Пентжу бяха верните му оръжия. Превъзходният конспиратор Ай бе постигнал незначителен успех в контролирането или възпрепятстването на Хотеп; той бе преследвал осъществяването на собствените си планове, ускорявайки своя бяг непосредствено преди финала — убийството на Тутмос и успеха на Ехнатон. Можех да разбера поведението на Хийа. Но на Пентжу? Тогава се сетих за сляпото му увлечение към благородната дама Тенбра, която, ако се погледне реално, едва ли би трябвало да обърне по-специално внимание на някакъв си лекар. Разбира се, Хотеп бе помогнал и тук на Пентжу. А отровата, която бе убила Тутмос? Това бе дело не на Шишнак и жреците на Амон, а на групата от Ахмин. Ай и Нефертити са имали шпиони сред жреците на Амон. Не е било никак трудно да се внесе съд с вино в една спалня, а Ехнатон да бъде предупреден да не яде и да не пие нищо там. Погледнах към господаря и видях замаяното му изражение. Дали е бил напълно наясно със заговора срещу брат му? Мислите ми се тълпяха една след друга. Какво беше например поканата в храма на Амон — дело на Шишнак или лукаво подсещане на Ай за мястото му в жреческата йерархия в Карнак? Амбициозна игра, но толкова фина, че жреците в Карнак се видяха принудени да поемат отговорността.