Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 229

— Маху, всички си тръгнаха.

— Кои всички, господарю?

Погледът му бе размазан, а по отпуснатите му устни имаше следи от вино. Ехнатон отпи отново от бокала.

— Духът си отиде. Моят Отец скри лицето си. Толкова много мъртъвци — той погали издутите кореми на дъщерите си. — Но семето ми е все така плодовито. Ще гледам да населя цялата земя със семето си, макар че Ай и другите продължават да ме безпокоят. Доклади за това, доклади за онова… Маху, мислех, че си си отишъл. Реших, че вече си мъртъв.

— Все още съм болен…

— Колко са хубави — запя Ехнатон. — Колко са хубави твоите лъчи — изсекна се той с пръсти. — Какво ще ме посъветваш, Песоглавецо от Юга?

— Първо да се почистят улиците, да се дезинфекцират тържищата и градините, да се върнат работниците и търговците, за да живнат пазарищата. А вие излезте, за да ви видят всички.

— Какво друго?

— Да се върне вярната ви царица.

— О, тя се върна — замахна с пиянски жест Ехнатон и се удари по главата. — Тук е.

— Баща ми ще продължи да управлява — разпалено обяви Анхеспаатон със светнали от яд очи. — Нашата кръв, посятото семе и неговата слава ще ни водят напред в идните времена! — въпреки черната й като нощ коса в очите й запламтя духът на Нефертити — явно бе твърдо решена да брани неговите и своите интереси.

— А синът ви, ваше величество?

Откъм Анхеспаатон проехтя недоволно изсъскване досущ като на разфучала се котка.

— В безопасност е! Павиане…

— Върнете Великата си съпруга.

— Ще помисля и за това, Маху, но вече е време да си тръгваш. Защото семето ми — той посочи слабините си — иска да изскочи.

Изправих се.

— Не съм казвал да си тръгваш веднага!

Отпуснах се тежко обратно върху възглавниците.

— Ще събера Царския кръг — заговори Ехнатон, преплитайки език. — Ще ги събера, но ще оставя на Ай да води разговора, докато реша какво да сторя с главата му. Не, не и не, засега главата му остава на мястото си. Нужен ми е. Мерире ще го следи — извърна очи и захлипа. — И ще наредя да се върнат всички — продължи приглушено, облян в сълзи. — Павиане, бих искал да мога да се върна на юг, в онази дъбрава, а изгряващото слънце да залее пак лицето ми със светлина. Не беше честно: нямах никакъв шанс. Разбираш ли, Маху? Нямах никаква възможност за избор.