Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 194
Пол Дохърти
— Какви ги говориш? — отдръпнах се рязко. Лицето ми пламна, а езикът ми изведнъж надебеля.
— Просто цитирам една пословица: „Добре осведомен е само онзи, който знае истинския си баща.“
Стиснах кинжала си, но почти веднага го пуснах.
— Не, няма да те убия в миг на ярост и да те превърна в мъченик! Какво значение има откъде идваме — кои са бащите и майките ни, или къде отиваме?
— Започнал си да говориш като прорицател… — допълни чашата си и добави малко прах от кесийката до съда с виното. — Кажи ми, Маху, какво ще правиш, ако Ехнатон се обърне срещу теб?
— Защо да го прави?
— Възможно е да се случи — разбърка Хотеп вино с пръст. — Първо ще трябва да завърши започнатото дело. Вече никой не може да го спре — присвиха се в усмивка очите му. — Колкото до бъдещето, направих каквото бе по силите ми — вдигна чаша, поздрави ме с жеста за наздравица и отпи голяма глътка. — Моля те, излез за малко, а поле се върни и ще видиш, че съм си заминал. Големият дом може да разгласи, че съм умрял кротко в съня си. Излез, Маху, махай се! — изправих се да си ходя, но той ме спря: — Съжалявам за майка ти, но не съм те излъгал. А за теб сбърках два пъти. Първо, не биваше да те оставям в ръцете на онази ужасна жена Изития…
— А втората ти грешка?
— Подцених те. Успокоява ме само мисълта, че и Ехнатон те подценява! — и той вдигна чашата си за последния си тост: — Ще те чакам някъде из отвъдното!
Шестнадесета глава
„Кемет Меер“ — Египет е щастлив.
Такива песни ехтяха из цяла Тива. Ехнатон получи всичко, за което бе мечтал. Наруши и отхвърли условностите — излезе без маска пред простолюдието и с колесница обиколи по-големите улици на столицата. Нефертити го съпровождаше и приемаше поздравленията и възхвалите на стълпеното множество. Нямаше и следа от обичайната помпозност, нямаше облаци от тамянов дим и песни на хоровете на всякакви божества. Наоколо не се мяркаше нито един жрец. Единствено Ехнатон във величавата си слава на Господар на Тива и Властелин на цял Египет, срещу когото никой не би се осмелил да вдигне ръка. Вестта за смъртта на Хотеп и за изчезването на Шишнак се оказаха достатъчно ясно предупреждение. Фараонът в съдружие с Ай беше сигурна гаранция, че всеки пост и властова позиция в Големия дом и по храмовете вече са заети от сигурни хора. Ехнатон държеше да докаже, че не се бои от никого. Настоя да бъде сам, без телохранители, а ревящите тълпи стояха зад опасно тънък кордон от пехотинци от полковете на Сет и Анубис.
— Доверявам се на Атон — бе заявил самохвално Ехнатон.
Всички се поклонихме пред него с опрени в земята чела, макар че моето доверие в Атон бе доста по-сдържано. Бях взел предпазни мерки срещу евентуално разклащане на мощта на Атон.
