Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 94

— Вие, хора, сте доста заети, чувам — каза той. — Много случаи. Такива, онакива.

— Да — каза маа Макутси и добави: — Някой клиенти дойдоха даже от…

— О, знам за това — каза господен Бутелези. — Оная жена! Аз й казах истината, а тя…

Маа Рамотсве високо се прокашля. Тя бе споменала непредпазливо за маа Селелипенг, забравяйки за момент, че много внимаваше маа Макутси да не научи нищо за нейното посещение.

— Да, да, раа. Но нека забравим за всичко. Това е дребна работа. Какво можем да направим сега за вас? Да ви трябват случайно детективски услуги?

При тези думи маа Макутси избухна в смях, но спря, защото срещна погледа на господин Бутелези.

— Много смешно, маа — каза той. — Истината е, че можете да си задържите бизнеса. Стига ми толкова. Не е за мене тази работа.

Маа Рамотсве за миг онемя. Наистина, нещата си идваха по местата от само себе си. След толкова много неприятности.

— Много отегчителна работа, така мисля — каза господин Бутелези. — Това е малък град. Хората живеят скучно. Нямат чак такива проблеми, с които аз да се заема. Не е като в Йоханесбург.

— Или като в Ню Йорк? — подхвърли маа Макутси.

— Да — потвърди господин Бутелези. — И като в Ню Йорк не е.

— И така, раа, с какво смятате да се заемете сега? — попита маа Рамотсве. — Мислите ли за някакъв друг бизнес?

— Ще се опитам да измисля нещо — каза господин Бутелези. — Все нещо ще изскочи.

— Какво ще кажете например за школа по кормуване? — каза маа Макутси. — Ще ви се удаде много.

Господин Бутелези се завъртя с лице към бюрото й.

— Много добра идея, маа. Много добра идея. Боже! Каква умна жена сте вие! Не само красива, но и умна.

— Може да я наречете „Станете шофьори с Божията помощ“ — предложи маа Макутси. — И ще привлечете много вярващи, които искат да бъдат внимателни шофьори.

— Виж ти! — възкликна господин Бутелези. И после пак: — Виж ти!

„Ама че силни гласове имат тези хора — каза си маа Рамотсве. — Всичките са такива, просто всичките.“

И понеже през следващата седмица нещата вървяха по-гладко и спокойно, Маа Рамотсве, маа Макутси и господин Дж. Л. Б. Матекони си направиха пикник край язовира. Те поканиха двамата чираци, а освен тях маа Потокване и съпруга й, маа Боко, която бе докарана от Молепололе с кола от единия чирак, и господин Молефело и семейството му. Маа Рамотсве и маа Макутси се претрепаха да приготвят пържени пилета и наденички и огромни количества ориз и царевични питки. На самия пикник чираците запалиха огън и опекоха хубави дебели телешки котлети.

Край язовира имаше и други семейства, включително и няколко, дошли с дъщерите си. Чираците зяпаха девойките, а после седнаха с тях на една скала да си говорят и да се смеят на неща, за които господин Дж. Л. Б. Матекони можеше само да гадае.

— За какво си говорят тия младежи? — попита той маа Рамотсве. — Виж ги само. Даже нашият набожен работник се занася с момичетата и се опитва да ги докосва по раменете.

— Върнал се е в правия път — каза маа Макутси, като взе едно апетитно парче пържено пиле и го лапна. — Забелязах аз. Няма да е дълго набожен.