Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 93

Маа Рамотсве имаше чувство, че трудности те и бедите, започнали с болестта на господин Дж. Л. Б. Матекони и продължили с кратката любовна история на маа Макутси с господин Бърнард Селелипенг и с основаването на конкурентната детективска агенция, вече са на път да приключат. Тя все още се тревожеше по въпроса за господин Селелипенг, но скоро и той се разреши. Малко след визитата на маа Рамотсве на Лимпопо Корт 42 маа Макутси й съобщи, че за нещастие господин Селелипенг спешно трябвало да замине за Мочуди, за да се погрижи за свои възрастни роднини. По тази причина нямало да могат да се срещат толкова често, колкото на него му се искало.

— И по-добре — каза маа Макутси. — В началото много ми харесваше с него, маа, но после, нали знаете, малко ми омръзна и мислех да приключвам.

Маа Рамотсве за малко да се издаде.

— Ти ли да приключиш? Ти…

— Започнах да се отегчавам — каза безгрижно маа Макутси. — Той е много приятен мъж и в много отношения ми допада, но е прекалено зает с външния си вид. Освен това през цялото време седи и ми се усмихва. Разбирам, че е влюбен в мене, това е ясно, но все пак в един момент на човек му става досадно.

— Да, разбира се — каза бързо маа Рамотсве.

— Ами само седи и ме гледа в очите — продължи маа Макутси. — По едно време взех да ставам разногледа.

Маа Рамотсве се разсмя.

— На някои момичета точно това им се иска.

— Може — каза маа Макутси. — Но в такъв случай ще си потърся някой по…

— Интелигентен?

— Да.

— Много разумно — каза маа Рамотсве.

Маа Макутси махна безгрижно с ръка, сякаш наоколо имаше цял куп мъже.

— Щом ми каза, че ще заминава за Мочуди, честно казано, много се зарадвах. Веднага му казах, че няма да можем да се срещаме толкова често и че може би е най-добре да си вземем сбогом още сега. Той беше много учуден, но аз се постарах да го успокоя. И всичко се нареди. Той ми направи много хубав подарък. Един медальон с мъничък диамант. Каза, че имал възможност да го купи на специална цена от своята фирма.

Тя извади от една кесийка сребърна верижка с миниатюрно, почти невидимо диамантче.

„Можеше да бъде малко по-щедър — каза си маа Рамотсве, — но поне го е направил, а това беше по-важно.“

Маа Рамотсве се вгледа внимателно в Маа Макутси. Питаше се дали помощничката й изкусно прикрива тъгата си или наистина е искала да скъса с господин Селелипенг. Но имаше само една възможност. Маа Макутси беше извънредно искрен човек и не можеше, просто не би могла да седне да лъже маа Рамотсве. Така че в края на краищата тя бе направила първата крачка. Чудно как нещата сами се подреждат понякога, даже когато положението изглежда толкова отчайващо и безнадеждно.

Още по-изненадващо обаче беше посещението на господин Бутелези. Той почука на вратата, влезе, преди да го поканят и сърдечно поздрави маа Рамотсве и маа Макутси.

— Значи това е вашето местенце — каза той, като оглеждаше снизходително обстановката. — Питах се как ли изглежда пък вашият офис. Мислех, че ще трябва да е по-женствен някак, със завеси, нали разбирате, такива неща.

Маа Рамотсве погледна маа Макутси. Ако нахалството на този човек имаше някакви граници, те все още не бяха открити.