Читать «Чистачът» онлайн - страница 167

— Здрасти, маце — каза Дъри и се обърна само толкова, колкото тя да види ножа.

Орландо спря като ударена от гръм.

Куин знаеше, че се бе надявала той да е сбъркал, но сега доказателството беше пред нея. Дъри, нейната отдавна мъртва любов. Жив.

Тя залитна, направи няколко предпазливи крачки към тях, протегна ръка и се подпря на стената, за да не падне.

— Добре изглеждаш — отбеляза Дъри. — Може би е заради детето.

— Моля те, Ди — промълви тя. — Пусни го.

— Ди? — Дъри се смръщи. — Да не би да се опитваш да ме разнежиш?

— Мамо! — възкликна Гарет, но не с вълнение, а почти като обвинение.

— Спомни си какво ти казах — обърна се Дъри към момчето.

То изгледа майка си колебливо, после пак се притисна в Дъри.

— Какво си му казал? — попита Орландо.

— Мисля, че това е нещо между него и мен.

— Какво му каза? — попита тя отново, но по-високо.

— По-тихо — засмя се Дъри. — Ще обезпокоиш другите гости. Нали не искаш този нож случайно да се плъзне?

— Всичко това не е нужно — намеси се Куин. — Играта свърши. Взехме кашоните от хотела. Онези, които сте докарали с Тъкър. Просто го пусни.

Лицето на Дъри стана сурово.

— Ти си идиот! Току-що съсипа чек за десет милиона. По дяволите!

— Всичко свърши — сухо каза Куин.

Дъри си пое яростно дъх и изръмжа:

— Не. Нищо не е свършило.

— Няма защо някой да пострада — настоя Куин.

— Не те чух — презрително изсумтя Дъри.

— Всички имаме нужда от отпускане. Няма защо някой да пострада.

— Не аз започнах това — отговори Дъри. — Ти го направи.

Очите му се преместиха от Куин към Орландо.

— За какво говориш? — попита тя.

Дъри изсумтя, после поклати глава и каза:

— Сега тръгваме.

Направи крачка към асансьора, но Куин се изпречи пред него.

— Извади си главата от задника и се дръпни да мина — изсъска Дъри.

— Куин — обади се Орландо.

Той я погледна и тя кимна. Куин неохотно отстъпи встрани.

Дъри се усмихна.

— Благодаря, Джони.

И понесе Гарет по коридора. Куин и Орландо го следваха към асансьорите. Виждаха очите на Гарет над рамото на Дъри. Бяха влажни, изпълнени със страх и несигурност.

Дъри спря на площадката пред затворените врати на асансьора и каза:

— Я някой от вас да натисне бутона, че ръцете ми са заети.

Нито Куин, нито Орландо помръднаха.

— Може би ти ще ми помогнеш — обърна се той към Гарет и се наведе напред, по-близо до таблото. — Натисни долния бутон.

Гарет протегна ръка и натисна бутона за надолу.

След по-малко от минута дойде празен асансьор. Дъри влезе заднишком и каза:

— Ние ще вземем този. — Премести ножа малко по-нагоре, после погледна Куин с пакостлива усмивка. — Джони, може би ще се присъединиш към нас? Ако дойдеш с мен, може и да пусна момчето.

Куин и Орландо едновременно направиха крачка към асансьора, но Дъри поклати глава.

— Само Джони, маце. — И кимна към пистолета в ръката на Куин. — Защо не оставиш това тук?

Куин подаде пистолета на Орландо.

— Носиш ли нещо друго? — попита Дъри.

— Не.

— Добре. — Той му махна да влезе.

Куин прекрачи в асансьора и хвърли поглед към Орландо. Същият страх и ужас, които беше видял в очите на Гарет, изпълваха и нейните. Само че имаше и още нещо. Омраза, безсилие и ярост.