Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 9

„Дръж се здраво!“ — дойде внезапна команда.

Джеймисън мигновено стисна ремъците и се запъна в стремената. Стоманените мускули под него се сгърчиха. Огромното тяло се отклони рязко настрана и после устремно се хвърли напред.

Бясната скорост спадна почти незабавно и Джеймисън можа да погледне назад. За момент зърна сред дърветата няколко големи четирикраки животни, които смътно му напомниха на огромни хиени. Бяха останали безнадеждно назад и не си направиха труд да ги преследват. Много мъдро от тяхна страна. Чудесното създание под него, по-голямо от десет лъва и по-смъртоносно от сто, беше идеално екипирано за оцеляване на тази планета.

Искреното му възхищение внезапно се стопи, защото погледът му случайно попадна над дърветата и долови някакво движение. През мъглата, с която се славеше небето на Еристан II, се движеше сив космически кораб.

Рулски военен кораб!

Огромният кораб, кръвожаден на вид като риба-меч със своя заострен нос, се спусна към джунглата и изчезна. Нямаше почти никакво съмнение, че се готви да се приземи. Беше безполезно да се опитва да скрие изненадата си — тя беше твърде пълна. Появата на огромния рулски кораб означаваше само едно — беда.

Мисълта на изуола достигна до него с оттенък на триумф:

„Усещам подсъзнателната ти мисъл. По-скоро би унищожил мозъка си със собственото си оръжие, отколкото да бъдеш заловен от рулите и да позволиш да бъде извлечена със сила от него полезна информация. Мисля, че този вид театралничене се среща твърде често в конфликта рул — човек. Предупреждавам те: не се опитвай да вадиш оръжието си. Ако го направиш, ще те смажа.“

Джеймисън преглътна заседналата в гърлото му буца. Гадеше му се. Проклинаше невероятно лошия си късмет — корабът да пристигне точно сега!

Отчаян, той се отдаде на ритъма на плавния галоп на изуола и за известно време долавяше само смрадта на вятъра и равномерното тупкане на шестте лапи. В джунглата се чуваше единствено странното плискане на коварните води. Що за ситуация — да яздиш лудо върху гърба на едно синкаво звероподобно създание, което те мрази — и което знае за кораба!

— Ти си луд — каза накрая Джеймисън съвсем спокойно. — Луд си, ако мислиш, че рулите представляват някакво предимство за тебе и твоя вид. — Темата бе толкова позната, а истината в нея — толкова очевидна, че той не изпитваше никакво затруднение да я следва с лекота. Междувременно извънредно внимателно се надигна на стремената и току поглеждаше напред, без да спира разпалено да изрежда аргументите си. — Рулите са най-вероломната, расово самовлюбена…