Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 8

Огромната глава се раздвижи. Джеймисън бавно вдигна оръжието си, като се мъчеше да успокои треперещата си ръка. Увери се, че се е прицелил добре, и натисна контролния бутон…

Жестоката съпротива на змията не я спаси от гибел. Пушещите й останки продължаваха да се гърчат, когато Джеймисън стъпи на твърда земя. Изуолът беше клекнал на десетина метра встрани и го наблюдаваше. Беше лъскав и красив, син и силен. За Джеймисън бе истинско утешение, че поне засега мощните мускули, които потрепваха под гладката кожа, са на негова страна.

Обаче отвърна на втренчения поглед на изуола със също такъв и попита:

„Какво се случи с антигравитационния сал?“

„Изоставих го на около тридесет от вашите мили на север оттук.“

„Ще трябва да отидем при него. — Джеймисън за миг се поколеба. — Практически изтощих оръжието си заради тази змия. Трябва ми захранващ реактор за презареждането, а единственият реактор, освен този на кораба, е малкият реактор на сала. Защото оръжието ще ни трябва. Съгласен си с мен, нали?“

Не последва никакъв отговор.

„Според мене очевидният начин да стигнем бързо там е да пътувам на твоя гръб — обясни Джеймисън. — Мога да взема платната от парашута от островчето и да скалъпя нещо като хамут през шията ти и предните ти крака, за да се закрепя. Какво ще кажеш?“

За миг усети негодуванието на гордия звяр, после чу в ума си:

„Несъмнено елементарен метод за транспортиране на слабо тяло като твоето. Добре, прави хамута.“

След няколко минути Джеймисън се приближи към изуола с дързост, каквато всъщност не чувстваше, и разгъна платното на парашута на земята до него. Отблизо огромното туловище на изуола бе наистина впечатляващо, дори изненадващо, тъй като отдалече неговата гъвкавост и лекотата на движенията му го правеха да изглежда по-малък. Джеймисън буквално се почувства нищожен, когато се зае с необичайната работа да прави хамут за този внушителен шестокрак звяр.

А и докато докосваше тялото на изуола, непрекъснато чувстваше отвращението му.

— Е, това трябва да свърши работа — каза накрая Джеймисън. Бе кръстосал леките здрави въжета на парашута с платното за подплънка под тялото на звяра между предните и средните крака и бе направил нещо като хамут, който да позволява на изуола пълна свобода на движение, а от ремъците бе приспособил груби, но ефективни стремена.

Щом се озова на гърба на изуола, Джеймисън се почувства по-малко уязвим.

— Преди да тръгнем — попита тихо той, — кажи ми на какво се натъкна. Какво те накара да промениш намерението си? Да не би…

За малко не изхвръкна от седлото при първия голям скок на изуола. Вкопчи се възможно по-здраво. Очевидно звярът не правеше нищо за по-лекото пътуване на своя не добре дошъл ездач. Но след известно време, когато Джеймисън привикна към особения ритъм на шестокракия галоп, тази луда езда дори започна да му харесва. При бързия бяг на огромното животно по крайбрежната ивица джунглата отляво профучаваше покрай тях със замайваща скорост. После, когато изуолът премина през една по-рядка част на джунглата, дърветата се затвориха над главите им като свод. Изуолът избираше пътя безпогрешно, без никакво намаляване на скоростта, сякаш някакъв силно развит инстинкт го направляваше обратно точно по същия път, по който бе дошъл.