Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 22

— Ти си в командната зала от два дни, нали? — продължи Джеймисън. — Сигурно ти е било доста трудно да се пъхнеш през вратата. Но се е наложило да го направиш, защото главният люк се задвижва от механизъм, който не разбираш, и не си могъл да го помръднеш въпреки огромната си сила. На следващата сутрин, когато си отворил вратата на командната зала, си открил растението от другата й страна. Обзалагам се, че си я затворил бързо и си поставил всичките резета. Това, разбира се, е задържало растението отвън. Силата му не е достатъчна, за да проникне през метална врата. То може да те стисне здраво и да те бодне едновременно на сто места, но не може да разбие стоманена врата, както можеш ти. Така че си останал вътре.

С второто петно сиви растения, което бе по-голямо от първото, Джеймисън се справи също така лесно. Сега между него и спасителната ракета оставаше най-обширната, почти плътна растителност, която обгръщаше мъртвите рули.

— Цели два дни си изучавал механизма за управление — продължи да говори той със спокоен равномерен тон — и си се опитвал да разбереш как действа. И си се провалил напълно. Сигурно си стигнал до точката, след която си се готвел да експериментираш сляпо с лостовете за управление, без значение какво ще се случи. Обаче се появих аз и положението се измени, нали? Имам предвид моето пристигане в околността преди няколко часа. Разбира се, ти си усетил това, но си продължил да изучаваш управлението. В случай, че не успееш да го разбереш до мръкване, си възнамерявал да ме призовеш, тъй като бих могъл да не оцелея след още една нощ в моето състояние на пълно изтощение. Но ако си можел да разбереш как се управлява корабът, си щял да отлетиш и да ме оставиш тук да умра.

Той направи пауза и почака малко, но не получи никакъв отговор дори след последното ужасно обвинение. Не бе изненадан. Странното гордо същество в кораба сигурно знаеше много добре, че няма да спечели нищо като отрече казаното от него, а беше неспособно да се разкае.

Джеймисън вече си беше прогорил път почти до главния люк на спасителната ракета. Бяха останали само проточилите се в кораба пълзачи. Той намали интензивността на оръжието с няколко деления, за да не повреди уплътнителя на люка и каза на изуола най-важното:

— Сега ще изгоря пълзачите по целия път до твоята врата. Докато го правя, ти ще излезеш и ще отидеш в складовото помещение. И ще останеш там. За да съм сигурен, че ще ме послушаш, ще наглася оръжието си така, че фотоелектричното реле да изпепели коридора, ако кракът ти стъпи на него. Ако стоиш в склада, няма да пострадаш. Ще са ни необходими две седмици, за да достигнем до най-близката база, и оттам ще можем да се отправим за Планетата на Карсън, където ще имам удоволствието да те освободя. Дано да намериш в складовото помещение нещо за ядене, макар да се съмнявам. Можеш да се утешаваш с мисълта, че без никакви познания по астронавтика или хипердвигатели несъмнено би умрял от глад преди да стигнеш у дома си, а сега все още ще си жив. Ти загуби в опитите си да запазиш изуолския разум в тайна от моето правителство, но аз ще трябва да докладвам, че по мое мнение средният възрастен изуол е дебелоглав колкото глупаво животно! А сега най-добре се отдръпни по-далечко от тази врата. След минута ще стане гореща!