Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 23

5.

Два дни подир напускането на Еристан II Джеймисън се свърза по радиото с кръстосвач на раса, приятелски настроена към човека, обясни положението си и помоли да му бъде позволено да използва мощните предаватели на техния кораб като междинна връзка, за да установи контакт с най-близката земна база.

Измина обаче цяла седмица преди един земен боен кораб да вземе на борда си рулската спасителна ракета и да се съгласи да транспортира Джеймисън и изуола до Планетата на Карсън.

Когато пристигнаха, Джеймисън получи разрешение от командира на базата бойният кораб да се приземи в една ненаселена с човешки същества област. Там се състоя последният му разговор с изуола.

Беше красиво. На север като вълни се простираха хълмове. На запад имаше зелена гора, а в долината на юг проблясваше голяма река. Да, тази планета бе истински рай.

Изуолът скочи на земята, после се обърна и погледна Джеймисън, който бе застанал на една издадена платформа в основата на кораба.

— Промени ли по някакъв начин решението си? — попита Джеймисън.

„Махни се от нашата планета и вземи със себе си всички човешки същества!“ — отвърна изуолът грубо.

— Ще кажеш ли на твоите сънародници, че ще го направим, ако те развият машинна цивилизация, която да може да защити планетата от рулите?

„Изуолите никога няма да се съгласят да бъдат роби на машините.“ — В мисълта имаше толкова решителност, че Джеймисън само кимна. Възрастните изуоли разсъждаваха по начин, вероятно утвърждаван милиони години.

Но от капана, в който бяха попаднали, нямаше да могат да се избавят без чужда помощ.

— Обаче ти си индивидуалист — каза кротко Джеймисън. — Искаш живот за себе си като за отделна единица. Доказахме това на Еристан II.

„От твоето съзнание долавям, че има раси с колективно съществуване. — Изуолът изглеждаше раздразнен и озадачен. — Изуолите са отделни създания, които споделят обща цел. Чувствам, без ясно да разбирам твоята мисъл, че ти гледаш на отделността като на слабост.“

— Не слабост — възрази Джеймисън. — Просто слабо място. Ако вие бяхте колективна група, нашият подход щеше да бъде друг. Например вие нямате имена, нали?

„Телепатите се разпознават, без да е необходимо толкова елементарно средство за идентификация. — В мисълта на изуола се чувстваше отвращение и гняв. — И те предупреждавам: ако мислиш, че ще направиш от изуолите конформисти посредством идеята, която откривам в твоето съзнание, дълбоко се лъжеш. — Гневът отстъпи на презрението. — Но важното не е какво ще сториш с нас, а как ще убедиш своите сънародници човеците, че изуолите са разумни същества. Оставям те с този проблем, Тревор Джеймисън.“