Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 20

Тъкмо понечи да тръгне към дървото, чийто връх едва се виждаше на фона на потъмняващото небе, когато усети как нещо познато прониква в съзнанието му и после се оформи една отчетлива мисъл.

„Не натам, Тревор Джеймисън. Салът, който търсиш, е на съседната поляна. Аз съм при него и те чакам. Изглежда, че още веднъж ще се нуждая от твоята помощ.“

Джеймисън стоеше неподвижно и потрепваше от вълнение и несигурност. Последния път бе видял изуола в ръцете на рулите. Можеше ли това да е техен трик и дали в края на краищата, изуолът не действаше заедно с тях? Но защо биха си правили труда да го примамват чрез…

„Рулите, които ме заловиха, са мъртви, всичките — намеси се нетърпеливо изуолът. — Спасителната ракета, с която кацнаха, е също тук, неповредена. Не мога да я управлявам, следователно се нуждая от помощта ти. В момента между теб и сала няма никакви зверове, така че побързай!“

Джеймисън тръгна по края на поляната, обзет от внезапен нов прилив на енергия. Повърхностната информация, предадена му неохотно от изуола, започваше да добива някакъв смисъл. Рулският военен кораб трябва да е бил принуден да напусне така бързо, че не е имал време да прибере разузнавателната група. А тя, мислейки, че е заловила неразумно същество, бе дала на изуола шанса, от който се е нуждаел, за да ги ликвидира. Така че сега…

„Не съм ги избил аз — дойде лаконичната мисъл на изуола. — Не беше необходимо. След малко ще видиш какво го направи.“

Джеймисън си проби път през някакви островърхи папрати и излезе на по-обширна поляна. От едната страна лежеше трийсетметрова рулска спасителна ракета от тъмен метал, а в другия край — така усилено търсеният сал. Между тях, сред сиви петна от растението рит, бяха натъркаляни безжизнените тела на дузина рули — странна гледка дори в този странен свят. Сивите пълзачи растяха в изобилие близо до отворената врата на спасителната ракета и някои дори се протягаха през прага в тъмната вътрешност, сякаш търсеха още жертви.

Джеймисън примигна и се досети какво се е случило.

„Твоите логически процеси са възхитителни — намеси се язвително изуолът, — макар и малко бавни. Да, аз се намирам в командната зала на кораба със затворена стоманена врата между себе си и пълзящите растения. Предлагам да използваш своето оръжие, за да си проправиш незабавно път през тях и да влезеш в кораба. Няколко звяра се намират съвсем наблизо, а ти очевидно не можеш да разчиташ отново на защита от растението-убиец.“

Джеймисън бързо се отправи към сала, като заобикаляше сивите растения. За щастие салът беше извън досега им. Той се изкатери върху него и отвори капака на простия механизъм за управление. После изсипа в шепата си малката капсула на бластера. Беше напълно безпомощен, докато не заредеше капсулата и не я сложеше на мястото й.

Нагласи капсулата в гнездото за зареждане и затвори капака. Това беше всичко. За десет минути една атомна реакция, започната от сравнително малкото останали неутрони в капсулата, щеше да извърши зареждането напълно. Той обаче не възнамеряваше да чака толкова дълго. Приблизително за три минути щеше да има необходимия заряд.