Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 19

След четири часа Джеймисън се влачеше от изтощение, почти завършил петия кръг. Вече се смрачаваше и той трябваше да се върне до дървото за още една мъчителна нощ със сън на пресекулки и кошмари наяве.

Но трябваше поне да завърши този кръг въпреки увеличаващата се опасност от бродещи зверове. Вече не криеше от себе си тъжния факт, че е бил глупав оптимист относно намирането на сала. От върха на дървото бе видял, че сушата се стеснява в полуостров само на няколко мили оттук, но за основното претърсване на тази площ щяха да са необходими седмици.

Той забърза напред, без да си прави труда да се движи тихо. В действителност малко го беше грижа дали това безнадеждно положение ще завърши с гибел сега, или след няколко дни.

Гъстата джунгла неочаквано изчезна и пред него се появи малка поляна. Не я беше видял от дървото, отдалечено само на двеста и петдесет метра. Разбира се, дори тук земята не бе напълно гола, а гъсто покрита с някакви сиви пълзящи растения.

Джеймисън тъкмо реши да мине през поляната, когато храсталакът от другата страна се размърда и оттам излезе голям космат звяр със злобни очи и хищна муцуна. Звярът изръмжа страховито, оголи страшните си зъби и се хвърли срещу него.

Джеймисън замръзна. Нямаше къде да бяга.

Звярът обаче изобщо не стигна до него. Предните му крака се заплетоха в сивите пълзящи растения и той падна тежко сред тях. Невероятно. Въпреки усилията, които разтресоха земята, животното, изглежда, не бе в състояние да се освободи. В сгъстяващия се мрак Джеймисън не можеше да види добре какво става, но изведнъж се сети. Растението беше живо — живо и кръвожадно! Жилавите му ластари се увиваха около краката и шията на звяра по-бързо, отколкото мощните му усилия можеха да ги разкъсат. А други, с връхчета като игли, се забиваха отново и отново в плътта през сплъстената козина. Изведнъж огромното тяло рязко се вдърви, крайниците му се изпънаха неестествено и звярът се строполи на земята.

Растенията запълзяха по неподвижното тяло и скоро го скриха почти напълно.

Джеймисън успя да откъсне очи от ужасното зрелище и стреснато се огледа, за да се увери, че никое от тези растения не расте близо до него. Вече се бе сетил, макар да го виждаше за пръв път, че това е месоядното растение рит, което заедно с гигантските змии правеше тази планета неподходяща за военна база. Наистина, този пълзящ убиец не се срещаше по цялата планета както змията, а само там, където почвата беше подходяща за неговия странен метаболизъм. Но пък в такива райони изобилстваше и Джеймисън потръпна при мисълта, че през последните няколко часа сигурно бе минавал опасно близо покрай много такива места.

Изведнъж с тревога забеляза колко тъмно е станало. Шумовете в първобитната джунгла застрашително се увеличаваха. Идваше време за събуждане на злото. Безброй чудовища се измъкваха от зловонните си бърлоги, за да започнат необуздано да се избиват.