Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 2

Вратата се отвори с поскърцване и мама, хвърляйки настрана престилката си, се затича да го посрещне и прегърне — действие ненапълно одобрявано от мен, което въпреки това бе задължително. Татко свали палтото си и го закачи на закачалката — той винаги се отнасяше с уважение към дрехите си — след това влезе в кухнята, вдигна ме нагоре със сериозен вид и после отново ме спусна обратно.

Мама постави супата на масата. Беше шотландски бульон — ястие, особено много обичано от татко, от което, освен ако не бе направено на каша, аз обикновено изяждах само граха, като подреждах първо зърната около ръба на чинията. След него имаше телешко варено. Противно на местните привички — а това бе само една от нашите несполуки да се приспособим към строгите традиции на обществото, в което живеехме — нашето най-сериозно ядене за деня беше вечерното, тъй като татко, през цялото време в движение, рядко имаше възможност да хапне нещо повече от сандвич. Междувременно с едно особено настроение, което ми изглеждаше необичайно, дори леко напрегнато, той започна бавно да разопакова пакета си.

— Е, Грейс — рече баща ми. — Вече всичко е уговорено.

Мама спря да гребе в бульона и замръзна на място. Лицето й пребледня.

— Не, Конър!

Той я погледна с усмивка, излъчваща уважение и лека ирония и докосна краищата на късите си руси мустаци.

— Днес следобед проведох последната си среща с Хейгман. Подписахме договора. Довечера хваща кораба обратно за Холандия.

— О, Кон, скъпи, не може да бъде.

— Ето, виж сама. Това тук пред очите ти е първата мостра.

Той постави един объл стъклен съд върху масата, след което седна спокойно на мястото си, взе чинията със супа от неподвижната й ръка и хвана лъжицата. Помислих си, без да мога да го повярвам, че тя ще се разплаче. Вместо това мама се отпусна вяло на един стол. Смътно осъзнаващ, че се случва нещо ужасно, разрушаващо семейния покой на моя дом, аз не можех да отлепя поглед от тази тумбеста стъклена бутилка. В нея имаше някакъв жълтеникав прах, а отгоре й бе залепен етикет с отпечатано върху него знаме в червен, син и бял цвят. С голямо усилие мама ми подаде супата.

— Но, Конър — прозвуча умоляващо гласът й, — ти имаш толкова добра работа при Мърчисънови.

— Искаш да кажеш, че работя толкова добре за тях.