Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 194

— Бяхме на спортния празник и изтървахме влака за вкъщи. Моля ви, дайте една стая за братовчедка ми. Тя не се чувства добре. Аз ще спя където кажете.

С разтуптяно сърце протегнах напред сака си, за да стане очевидно от него, че сме напълно порядъчни, докато той ни проучваше над очилата си. Погледът му непрекъснато се местеше от единия на другия и аз почувствах интуитивно, че се кани да ни откаже. Прочетох го по лицето му.

Точно в този момент от кръчмата се появи една жена. Беше на около трийсет, простовато облечена с блузка и пола, и носеше празна табла под мишницата. Имаше приличен и компетентен вид.

— Какво има, татко? — попита жената.

— Тая двойка иска стая.

— Какво! — възкликна изумено тя. — Заедно?

— Не, мадам — не издържах аз. — Само за братовчедка ми. Аз мога да изляза навън, ако желаете.

Настъпи тишина.

— Казваш, че сте били на спортния празник — рече старецът.

— Да, сър. — За да докажа истинността на твърдението, се самонаказах. — Хари Първис спечели на една миля.

Жената гледаше досега към Нора и накрая погледна и към мен.

— Наред са, татко — заяви внезапно тя. — Момичето може да отиде в номер три, а момчето ще се смести в сервизното помещение. Но без номера, да сме наясно, защото иначе лично ще ви изхвърля.

Поех си дъх и изпуснах въздуха с облекчение. Преди да успея да й благодаря, тя бе изчезнала обратно в кръчмата. Старецът влезе в стаята и след малко се върна с ключ в ръка. Последвахме го нагоре по стълбите, където той отключи вратата на малка стая с едно легло. Стаята беше мизерна, почти празна, с избелели тапети и очукана кана, но дъските на пода бяха изстъргани, а чаршафите на леглото чисти и свежи. Огледът ми напълно ме успокои и аз въздъхнах с облекчение и гордост, че в тази абсурдна ситуация бях направил максималното за Нора.

— Тук ще спиш добре — рекох, опитвайки се да говоря с безличен глас. — А на сутринта ще си кукуряк.

— О, да, Лори. Благодаря ти. — На лицето й се появи слаба, бледа усмивка. — Нужно ми е само да полегна и да си почина.

— Не искаш ли да оставиш това при нея? — Старецът гледаше към сака, който продължавах да стискам конвулсивно.

— Да, разбира се — съгласих се бързо, макар от него да нямаше никаква полза за който и да било от двамата.

Искаше ми се да кажа още работи на Нора и повече от всичко, с цялата нежност на любящото си сърце копнеех да целуна нежно тези меки, избледнели устни. Но старецът продължаваше да ме гледа, макар и вече с не такова голямо подозрение. Казах просто лека нощ и излязох от стаята заедно с него. Докато вървяхме надолу по коридора, чух как вратата се затвори.

Тридесет и трета глава