Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 233

— Какво говорите? — изненадано попита Батшеба. — Какви приказки за нас двамата? Какви?

— Не мога да ги изрека.

— Мисля, че ще бъде по-добре да ме осведомите. Вие толкова пъти вече сте били нещо като мой наставник. Защо да не направите това още веднъж?

— Този път вие не сте сгрешили в нищо. В същност хората говорят, че аз се ослушвам и дебна наоколо, като разчитам да се сдобия с фермата на бедния Болдуд и смятам някой хубав ден да получа и вас.

— Да получите и мен?! Какво означава това?

— По-просто казано, да се оженя за вас. Вие пожелахте да го чуете, сега не трябва да ми се сърдите.

Оук очакваше, че при тези негови думи Батшеба ще изпадне в ужас, като че ли над главата й е гръмнало оръдие, обаче тя съвсем не изглеждаше уплашена.

— Да се ожените за мен? Аз дори не предполагах, че така говорят — спокойно рече тя. — Много нелепо… твърде рано е… да се мисли за подобно нещо!

— Естествено, че е нелепо. Аз изобщо не съм имал подобни намерения, вие отлично знаете. Разбира се, вие сте последната жена на света, за която бих помислил да се оженя. Както се изразихте, прекалено нелепо е…

— „Твърде рано е“… това бяха думите ми.

— Извинявам се, но трябва да ви поправя. Вие заявихте „много нелепо е“ и аз съм съгласен с вас.

— Аз също се извинявам! — просълзена възрази тя. — Казах само „твърде рано е“… Разбира се, няма значение… няма значение. Но аз имах пред вид единствено, че е още „твърде рано“, мистър Оук, и вие трябва да ми повярвате!

Габриел дълго се вглежда в лицето й, но на слабата светлина от камината не можа да забележи почти нищо.

— Батшеба — недоумяващо и нежно каза той, пристъпвайки към нея, — ако можех да зная само едно: ще ми позволите ли да ви обичам, да ви спечеля и накрая да се оженя за вас… Ако знаех само!

— Но вие никога няма да го разберете! — прошепна тя.

— Защо?

— Защото не питате.

— Ха-ха! — радостно се засмя Габриел. — Мила моя!…

— Защо ми изпратихте онова ужасно писмо? — прекъсна го тя. — То доказва, че вие изобщо не ме обичате и сте готов да ме изоставите, както всички останали! Много жестоко, просто нечовешко беше от ваша страна! Нали аз бях първата ви и единствена любима, а вие — първият ми поклонник. Това никога няма да го забравя!

— Батшеба, защо се заяждате с мен? — усмихна се той. — Добре ви е известно какво беше положението — аз, ергенът, бях управител на фермата на такава привлекателна жена и ми беше ужасно трудно да се преструвам на безразличен! А хората се досещаха за моите чувства към вас, пък и започнаха да говорят — и тогава си помислих, че тези приказки за нас двамата могат да хвърлят сянка върху доброто ви име… Никой не знае колко изстрадах, колко се измъчих!

— Това ли е всичко?

— Да.

— Ах, колко се радвам, че дойдох при вас — благодарно възкликна тя и стана. — Откакто си въобразих, че вие повече не искате да ме виждате, започнах много повече да мисля за вас. Но сега трябва да си тръгвам, защото сигурно в къщи ще ме чакат. Знаете ли, Габриел — добави тя, когато тръгна към вратата и тихо се засмя, — човек може да помисли, че аз съм дошла да се сватосвам с вас. Просто ужас!