Читать «Христос отново разпнат» онлайн - страница 2

Всички са благодушни хора, работливи, добри стопани, богато е селото, а и агата му е добър човек, мераклия, много обича ракията, тежките благоухания, мускус и пачули, и пухкавото турче, дето седи от лявата му страна върху кадифена възглавница. Гледа агата християните, както овчарят гледа угоените си овце, и се радва.

„Добри хора — мисли си той, — напълниха и тази година килера ми с великденски дарове — сиренета, краваи със сусам, козунаци, червени яйца… А един, да е жив и здрав, ми донесе едно гърненце с хиоска дъвка за моя Юсуфчо, да дъвче, та да му мирише на хубаво устичката…“

И като си каза това, хвърли нежен поглед към малкия ага, който дъвчеше дъвка, пълничък и унесен.

И както си мислеше за пълния си с блага килер, и тихо ръмеше, и камъните блестяха, и петлите бяха започнали да пеят, а до него, свит в краката му, Юсуфчо дъвчеше дъвка и мляскаше доволно с език — агата почувствува изведнаж, че сърцето му прелива, изпъна шия, понечи да подхване маане, но го домързя. Извърна се към сеизина си и му направи знак да надуе тръбата, да млъкне народът; а след това се извърна наляво:

— Изпей ми, Юсуфчо, жив да си, изпей ми: „Дуня табир, руя табир, аман, аман!“, изпей ми го, че ще пукна!

Пълничкото момченце извади, без да бърза, дъвката от устата си, залепи я на голото си коляно, опря дясна длан на бузата си и подхвана любимото маане на агата: „Светът е сън, аман, аман!“

Чувствен, изпълнен с нега, гласът се извисяваше, снишаваше се, гугукаше като гълъбица. И агата затвори очи, и през цялото време, докато продължи маането, беше толкова захласнат, че беше забравил да пие.

— На кеф е агата — измърмори Костандис, като поднасяше кафетата. — Да е жива и здрава ракията.

— Да е жив и здрав Юсуфчо — каза, като се усмихна горчиво Янакос — праматаринът и писмоносецът на селото — с къса и заоблена бяла брада и хищни птичи очи.

— Да е жива и здрава тая сляпа съдба, дето го е направила него ага, а нас — раи — измърмори братът на попа, Хаджи Николис, селският учител, мършав, с очилца и голяма остра адамова ябълка, която подскачаше, когато той говореше.

Разпали се, спомни си за прадедите, въздъхна:

— Едно време — продължи той — тези земи са ги владели нашите, гърците, завъртяло се колелото и дошли византийците, гърци и те, и християни, завъртяло се отново колелото, и дошли агаряните… Ала Възкръсна Христос, момчета, ще възкръсне и родината! Костандис, ела почерпи юнаците!

В това време маането свърши, турчето сложи отново дъвката в устата си и започна пак да преживя с тъпо изражение. Изсвири отново тръбата, можеха вече раите да се смеят и да викат свободно.