Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 179

Норман Мейлър

Двамата с Маделин заминахме за Колорадо за известно време, а сега живеем в Кий Уест. Аз се опитвам да пиша, живеем с парите, които тя печели като салонна управителка в местния ресторант, и с моите, които изкарвам като барман на непълно работно време в една дупка от другата страна на улицата срещу нейното заведение. Понякога очакваме на вратата ни да се почука, макар че се съмнявам дали това ще стане някога. Вдигна се шум за изчезването на Лоръл Оукуд и вестниците отпечатаха снимки на сина й. Той бе заявил, че няма да се спре, докато не открие майка си, но на лицето му по снимките я нямаше, според мен, онази решителност, която е нужна, за да се започне такова издирване, а статията във вестника правеше намек, че местните хора в Санта Барбара били склонни да приемат, че Лоръл, след като е участвала в някое и друго финансово прегрешение с Лони Пангборн, може би си е намерила някой богат сингапурски бизнесмен или друг подобен. Въпреки надиплената засъхнала кръв в багажника на колата му, смъртта на Пангборн официално бе обявена като самоубийство.

В маямския „Хералд“ се появи съобщение за изчезването на Мийкс Уордли Хилби Трети, а един репортер наистина ме издири чак в Кий Уест и ме попита дали не смятам, че Пати и Уордли може пак да са се събрали. Отговорих му, че и двамата са излезли от живота ми, но може би живеят било в Европа, било в Таити, било някъде по средата. Допускам, че тази история може пак да бъде раздухана.

Никой изобщо не пожела да разбере какво е станало с Риджънси. Трудно е да се повярва, но не бяха отправени почти никакви официални запитвания към Маделин. Някакъв мъж от управлението за борба с наркоманията от Вашингтон й позвъни веднъж и тя му разказа, че двамата с Риджънси били тръгнали за Мексико, но Алвин изчезнал от нея в Ларедо и тя така и не прекосила границата. (Преди това, на път за Колорадо, ние си дадохме труда да заобиколим през Ларедо, за да се снабди тя с квитанция от мотела, която да може да покаже на служебните дознатели, ако някога обяснението й бъдеше поставено под съмнение.) Не мисля обаче, че някой от служебните лица в управлението за борба с наркоманията беше крайно недоволен, че са се лишили от него. Засега всичко си остава така. Попитах Маделин веднъж за брата на Алвин, но се оказа, че онзи път, когато е била направена снимката с племенниците й, е бил единственият случай, когато е виждала семейството му — единствения му брат.