Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 165

От другата страна на улицата, срещу вратата ми, зад колата на баща ми беше паркирана полицейска патрулна кола. Колата на Риджънси. Бях готов да очаквам това, но Маделин не беше пристигнала.

Не знаех какво да правя. Струваше ми се, че е от съдбовно значение най-напред да се видя с нея и да се въоръжа всъщност с онези обезобразени снимки, но след това се сетих, че дори не й бях казал да ги донесе. Естествено, тя би ги донесла, но дали щеше да го направи? Нямаше нито дарбата, нито порока да използва страховете и неволите си за практически нужди.

Макар и Маделин да отсъстваше, реших, че не е зле да проверя дали с баща ми всичко е наред (макар че определено очаквах това да е така) и затова колкото можех по-безшумно заобиколих къщата, за да отида до прозореца на кухнята — там вътре, от двете страни на масата видях Дъги и Алвин Лутър, като и двамата изглеждаха доста удобно седнали с чаши в ръка. Нещо повече, кобурът с пистолета на Риджънси висеше окачен на друг стол. Бих могъл да се закълна, че съдейки по спокойното му поведение, той още не беше установил липсата на своето мачете. Но пък беше възможно и да не му се е налагало още да отваря капака на багажника си.

Докато ги наблюдавах, те започнаха да се смеят и мен ме загложди любопитство. Реших, че мога да поема риска, след като Маделин цеди пет часа не бе успяла да пристигне, да не се появи и през следващите пет минути. (Макар че сърцето ми се разтупка силно, възпротивявайки се на поетия риск.) Въпреки всичко, пак заобиколих къщата, промъкнах се през капака на входа за избата и се придвижих до помещението под кухнята. Това място бях използвал за убежище при не един и два случая, когато ми бяха омръзвали гостите, които лочеха питиетата ми (питиетата на Пати). Затова знаех, че долу се чува всичко, което се приказва в кухнята горе.

Говореше Риджънси. Той си припомняше не за друго, а за времето, когато някога е бил в отдела за борба с наркотиците в Чикаго, и разказваше на баща ми за някакъв свой много печен колега, чернокож полицай на име Ранди Рейгън.

— Не вярваш ли, че така се казваше? — чух Риджънси да пита баща ми. — Естествено, всички му викаха Рони Рейгън. Истинският Рейгън по онова време беше само губернатор на Калифорния, но всички бяха чували за него. Та така, станахме патрулна двойка с Рони Рейгън.

— Аз пък едно време имах един келнер, който работеше в бара ми, и той се казваше Хъмфри Хувър — започна баща ми. — Той имаше навика да казва: „Пребройте откраднатите солници и ги умножете по петстотин. Така ще получите оборота за една вечер“.

Двамата се разсмяха. Хъмфри Хувър! Ново изпълнение на баща ми. Той беше в състояние да накара човек като Риджънси цяла вечер да не стане от стола си. След това Алвин Лутър продължи своя разказ. Рони Рейгън, както се разбираше, бил подготвил една операция за залавяне на търговци на кокаин. Ала съучастникът му излязъл страхливец и го предал и когато Рони влязъл през вратата, в отплата за усилията му го посрещнал изстрел от рязана ловна пушка в лицето. Направили му операция, за да му закърпят разкъсаните части на лицето.