Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 130

Аз си спомних за Харпо.

— Някой може ли да използва това по-дълго време?

Баща ми сви рамене.

— Съмнително е. Тези канали трудно се поддържат. — И без да се притеснява, кръстоса метафората си: — Това е въжеиграчество на високо равнище.

— Ами ужасно губещите прогнози?

— Тези хора също са свързани с канали. Само че всичко тече в обратна посока. Техните предсказания са сбъркани със сто и осемдесет градуса.

— Може би това е просто законът за средните стойности?

— Законът за средните стойности — каза той с отвращение — е направил много повече да обърка умовете на хората от всяка друга идея, която познавам. Това са конски фъшкии. Каналът или те захранва, или те изиграва. Лакомите каналът ги преебава.

— Ами ако облозите се окажат петдесет на петдесет?

— Тогава значи не се намираш близо до канала. Значи си компютър. Виж във вестниците. Компютърните предвиждания стигат до петдесетпроцентова вероятност.

— Добре — казах, — това е за предсказанията. Но аз всъщност исках да поговорим за съвпаденията.

Той стана угрижен.

Аз се изправих и долях чашите.

— Сипи повече вода в моята — каза той.

— Съвпаденията — повторих аз. — Какво ще кажеш?

— Досега аз говорих — рече той. — Кажи ми ти сега.

— Ами — започнах аз, — то не е много по-различно от канала. Само че е цяла система. Аз вярвам, че ние приемаме отпечатъци от мислите на всички. Обикновено не го осъзнаваме, но е така.

— Почакай малко. Искаш да кажеш, че хората могат да изпращат и да получават съобщения ли? Че това е телепатия, нали? Без да го съзнават?

— Можеш да го наречеш както искаш.

— Е, да — рече той, — в интерес на полемиката, защо не?

— Веднъж — рекох аз — бях на север, във Феърбанкс, в Аляска, и пак можеше да се усети. Имаше система.

— Да — съгласи се той, — близо до северния магнитен полюс. Ти какво правеше във Феърбанкс?

— Една далавера. Нищо особено. — Всъщност бях отишъл там подир Маделин за една кокаинова афера и се бяхме скарали. Това беше същият месец преди да ме гепят за същото, когато бях прескочил набързо до Флорида. Когато продавах две кила кокаин. Само благодарение на адвоката, който беше добре заплатен за умението му да ходатайства, бяха намалили присъдата на три години (условно).

— Една вечер се спречкахме с един тип във Феърбанкс — продължих аз. — Той беше кофти човек. На сутринта, когато се събудих, видях в съзнанието си образа му. Изражението на лицето му беше отвратително. Тогава иззвъня телефонът. Беше същият тип. Гласът му беше също така противен, както и лицето му. Поисках среща късно следобед. През целия ден се натъквах на хора, които бях срещал предната вечер, и нито веднъж не се изненадах от изражението на лицата им. Те изглеждаха и разгневени, и доволни, точно така, както очаквах да изглеждат. Беше реално като сън. Към края на деня се срещнах с оперетъчния злодей. Но вече не бях така нервен. Защото докато следобедът се точеше, го виждах ясно в мислите си и той изглеждаше изхабен. Но истината е, че когато се срещнахме, той точно така изглеждаше — по-голям страхливец от мен.