Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 13

Норман Мейлър

Трябва да призная, че приятелят й все още не ми беше симпатичен. Имаше прекалено добре оформената външност на човек, чиито пари правят пари, докато той си спи. „В никакъв случай, в никакъв случай“ — повтаряше той, като заливаше със зехтин надигналата се в душата й дребна печал. „Ние и двамата искахме да дойдем тук, наистина всичко е наред“ — и други такива, все от този род.

— Не, Лони, аз не ти предложих никакъв избор. Държах се като тиранин. Казах: „Искам да отида в това градче Провинстаун“. Не ти позволих да възразяваш. И ето ни тук. Първо една прищявка, после друга, а на теб ти е досадно до смърт. Искаш още тази вечер да тръгнеш с колата за Бостън. Това градче е истинска пустиня, нали?

В този момент — не бива да си правите илюзии — тя ме изгледа нескрито: с нескрито гостоприемство, ако приемех, с нескрито презрение — в случай че не отговорех.

Аз отговорих. Рекох й:

— Така става, като вярвате на картата.

Изглежда успях, защото следващият ми спомен е, че вече седях при тях. Редно е да си призная, че паметта ми е ужасна. Това, което си спомням, го виждам съвсем ясно — понякога! — ала често не съм в състояние да свържа събитията от една нощ. И така, следващият ми спомен е, че вече седях при тях. Сигурно съм бил поканен там. Сигурно съм бил всъщност приятен събеседник. Дори той се смееше. Наричаше се Ленард Пангборн, Лони Пангборн, без съмнение добра фамилия в републиканска Калифорния, а тя не се наричаше Дженифър Уелс, а Джесика Понд. Понд и Пангборн — сега разбирате ли защо бях враждебно настроен? Те притежаваха патина, каквато демонстрират на телевизионния екран героите от серийните мелодрами.

Всъщност аз усилено се заех да я забавлявам. Сигурно защото от дълго време не бях разговарял с никого. Сега, въпреки депресията ми, някакъв качествен хумор, дълбоко погребан някъде в мен, изглежда добре вършеше работа. Започнах да разказвам историйки за Кейп, а темпото ми беше бурно. Сигурно съм бил енергичен като каторжник, пуснат на разходка за един ден извън стените на тъмницата, но пък и аз така се бях устремил да се сближа с Понд, че моите усилия едва не ме извадиха от унилостта. От една страна, скоро предугадих, че нея я привлича едрата недвижима собственост. Прекрасни имения сред разкошни зелени морави, с високи порти от ковано желязо разпалваха у нея същата жар, с която някой посредник по недвижими имоти се пали, когато намери подходяща къща за подходящ клиент. Към парите, с които се беше родила, Джесика бе добавила и своя собствена купчинка. Там, в Калифорния тя бе точно това — една преуспяваща посредничка в търговията с недвижими имоти в провинцията.

Голямо разочарование трябва да е бил Провинстаун за нея. Ние предлагаме нашата местна архитектура, ала тя е причудлива: типичната за Кейп Код стара рибарска хижа с дървена външна стълба, наподобяваща сандък за сол. На туристите ние продаваме квартирна площ. Сто стаи, дадени под наем, могат в крайна сметка да се окажат със сто външни стълбища. За всеки, който търси приятно пребиваване, Провинстаун е не по-малко задръстен от някое кръстовище с двадесет телефонни стълба.