Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 12

— Хайде, кажи си, че ти е омръзнало — чух я сега ясно. — Друго не може и да се очаква, щом един привлекателен мъж и една жена решат да тръгнат да пътуват. Когато се наложи толкова дни да бъдат заедно, възниква опасността от разочарованието. Поправи ме, ако греша.

Очевидно беше, че се интересува от отговора му по-слабо, отколкото й беше приятно аз да разбера не само, че не са женени, но и — всеки би могъл да го прецени — че са тръгнали да се повеселят за кратко и набързо. Всичко можеше да си приключи по реда. Вързан като добиче за копитата, фукльото с туида съвсем не бе трудно да бъде заместен от някой изпълнител за една нощ. Тялото на дамата имаше свой език, който подсказваше, че ще ви се окаже пълноценно гостоприемство за една нощ — и едва по-късно биха възникнали трудности. Първата нощ обаче ще е за сметка на домакинята.

— „Не, не ми е омръзнало“ — говореше й фукльото с туида с възможно най-тих глас, в който нямаше никаква досада, гласът му жужеше в ухото й, подобно паразитен звук, въведен във вашата аудиосистема, за да упои нервните ви клетки и да заспите. Да, реших аз, трябва да е адвокат. Имаше нещо в неговия поверителен и сдържан начин на поведение. Той се обръщаше към съда по един правен проблем, оказваше съдействие на съдията, за да не провали делото. Толкова мило!

Нейната проповед обаче беше като стихия!

— Не, не, не — не се съгласяваше тя, леко поклащайки ледените си кубчета, — аз предложих да дойдем тук. Твоите договаряния ти налагат да отидеш в Бостън, добре тогава, казах аз, моята прищявка ми налага същото. Имаш ли нещо против? Разбира се, че нямаш. Татенцето е луд за чисто новичко маменце. И така нататък — поспря се тя, за да си пийне от „чивито“. — Само че, миличък, аз си имам един недостатък. Не мога да търпя доволството. В мига, в който усетя това, всичко в мен решава „Сбогом, любов моя!“. Още повече че съм страстна любителка на пътните карти, както ти вече го разбра, Лони. Разправят, че жените не могат да се ориентират по карта. Аз обаче мога. В Канзас Сити преди време — чакай, сетих се кога — през 1976 година, аз бях единствената жена в нашата делегация за избирането на Джери Форд, която можеше да се ориентира по картата отлично и да ги откарам от хотела до избирателния й щаб. Та ето къде направи грешка. Показа ми карта на Бостън и околностите му. Ако чуеш в гласа ми този тон, когато ти казвам: „Миличък, бих искала да видя карта на района“, внимавай. Това значи, че ме сърбят петите. Лони, още когато бях в пети клас и започнахме да учим география — тя критично се взря в топящите се диамантчета в чашата си, — още тогава все обичах да разглеждам Кейп Код на картата на Нова Англия. Той стърчи като червена рибка. Знаеш ли какво изпитват децата към червените си рибки? За тях това е кутрето им, а то им е най-милото. Затова исках да видя връхчето на Кейп Код.