Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 10

Жакмор продължи да върви, без да вижда никого. Фермите ставаха все повече и повече. Сега ги имаше и вляво и пътят завиваше в тази посока. Покрай него изведнъж се появи един червен поток, чиято повърхност бе съвсем гладка и почти се изравняваше с брега, в него плуваха неразличими остатъци като от някакво храносмилане. Чуваше се оттук-оттам слаб глъч от празните къщи. Жакмор се мъчеше да различи всеки отделен мирис от полъха на смесените миризми, който го удряше в носа пред всяка сграда.

Потокът го заинтригува. Най-напред в него нямаше нищо и после изведнъж той потичаше широк, пълен догоре, като че ли покрит с тънка ципа. Цветът му бе светлочервен, като кървава пяна по устата на човек, храчещ кръв. Гуаш размита във вода. Жакмор взе един камък и го хвърли в потока. Той потъна леко, без пръски, като в река от мъх.

Пътят се разтваряше й образуваше един продълговат площад, заобиколен от насип, на който растяха ред дървета и поддържаха спокойна сянка. Настилката се раздвояваше и опасваше насипа. Вдясно имаше някакво оживление и Жакмор се насочи натам.

Приближавайки се, той видя, че това бе просто пазарът за старци. Имаше една дървена пейка, огряна от слънчевите лъчи, и големи бели камъни, на които седяха последните пристигнали. Старците се нареждаха на пейката и три от камъните бяха вече заети. Имаше седем мъже и пет жени. Общинският джамбазин стоеше прав пред пейката; сложил под мишница тефтера си, подвързан с мушама. Той носеше стар костюм от кафяво кадифе, подковани обуща и въпреки топлината, един отвратителен каскет от къртича кожа. Миришеше лошо, а старците още по-лошо. Повечето от тях стояха неподвижни, с ръце, скръстени върху полираните от употреба тояжки, целите в мръсни парцали, небръснати, сбръчкани, кирливи, с присвити очи от продължителна работа на слънце. Те примляскваха с почти беззъбите си устни, в които стърчаха жалки смрадливи парчета изпочупени зъби.

— Хайде — каза джамбазинът, — този не е скъп, може да ви свърши добра работа. Виж, Лалуе, не го ли искаш за дечурлигата? В него има още хляб, да знаеш.

— И много още неща може да им покаже — обади се един мъж.

— Аа, вярно е — съгласи се джамбазинът. — Ела тук, дъртако.

Накара го да стане. Старият, съвсем прегърбен, направи една крачка.

— Покажи им да видят какво имаш в гащите — каза джамбазинът.

С треперещи пръсти старецът започна да си разкопчава дюкяна. Краищата на панталоните му лъщяха омазнени и протрити. Хората прихнаха да се смеят.