Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 35
Борис Виан
VII
Вятърът разпиляваше по пътя сламки, които бе измъкнал от оборите през пукнатините на вратите, или бе събрал около забравените на слънце бали слама и около плевните. Той се беше вдигнал рано сутринта. Бе обрал от повърхността на морето захарния памук на морската пяна, бе се изкачил по стръмния бряг и раздрусал острите папрати, които проскърцваха напевно; след това се бе завъртял около къщата, свирейки във всяко ъгълче или пукнатина, вдигайки тук-там някоя по-податлива керемида, обръщайки листата от миналата есен — кафеникави филиграни, незасегнати от гнилия тор, бе надиплил цяла драперия от вдигнатия по пътя прах и прокарал пилата си по изсъхналите кори на стари локви. Вихърът се издигна в края на селото. Сламчици и треволяци се завъртяха лудо на върха на един поклащащ се конус. Върхът капризно се местеше, като писец по кардиограма; близо до високата сива стена имаше нещо черно, поресто и гъвкаво; върхът се приближи неочаквано и зигзагообразно. Това бе обвивката на черната котка, празна и лекичка, само обвивка, без съдържание, неосезаема и суха. Тя бе разкъсана и вихрушката я затъркаля непохватно по пътя като прочетен вестник по запустял плаж. Вятърът сякаш дърпаше въображаемите конци, свързващи високите сухи треви и те звънтяха — призракът на котката се издигна със смешен скок във въздуха и падна накриво. Поредният пристъп на вятъра залепи тази жалка марионетка за един плет, след което я поде отново за следващия валс. Котката изведнъж скочи над насипа, защото пътят извиваше, и прекоси направо през полето; тичаше сред зелените житни кълнове и при допир с тях се наелектризираше, подскачаше тук и там като пияна гарга, съвършено празна, като изсушено растение, като старата слама от балите, забравени на слънце.
VIII
Жакмор с един скок се намери на шосето и помириса свежия въздух. Той долавяше много нови миризми, които събуждаха у него неясни спомени. Откакто бе абсорбирал преди една седмица цялото психическо съдържание на черната котка, той се сблъскваше с все по-нови и нови изненади и доста трудно се оправяше в този сложен и необуздано чувствен свят. Не може да се каже, че той наистина възприе съвсем ново поведение; неговите физически навици, жестове и основни рефлекси бяха вече достатъчно затвърдени, за да се променят коренно от контакта с тези на черната котка, които и без друго не бяха достатъчно интензивни, и това обясняваше слабия им ефект; сега му бяха смешни опитите сам себе си да убеди, че изпитва нужда да се почеше с крак зад ухото или да легне свит на топка с юмруци под брадата. Но му оставаха цяла серия желания и усещания, дори мисли, които много го привличаха, въпреки че разбираше тяхната лекомисленост; например валерианът: той усети, че на няколко метра има валерианов храст. Въпреки това му обърна решително гръб и тръгна в посока, обратна на селото, по пътеката на високия бряг. Една, според него, твърде добра идея го направляваше.
