Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 33

— Бързате ли? — попита налбантинът.

— Да — каза Жакмор.

— Не може ли да дойде?

— Не.

— Ще видя — отвърна налбантинът.

Той влезе в ковачницата, на входа срещна чирака, който с една стара метла бе тръгнал да събира на купчинка отвратителните косми. Жакмор спря на прага. Беше много тъмно и оранжевият огън хвърляше върху всички вещи ослепителни отблясъци. Близо до него Жакмор забеляза наковалнята, до нея, на един метален тезгях, някаква вещ с неопределена форма, може би човешка, която на проникналата дневна светлина хвърляше метални отблясъци.

Ковачът вече се връщаше, след като бе погледнал в тефтера си. Той смръщи вежди, като видя, че Жакмор се е приближил.

— Стойте навън — каза той. — Тук не е воденица.

— Извинявам се — отвърна озадачен Жакмор.

— Ще мина утре — каза ковачът. — Утре в десет часа. Нека всичко да е готово. Нямам никакво време за губене.

— Ясно — рече Жакмор. — Благодаря.

Човекът се върна в ковачницата. Чиракът бе свършил с метенето и хвърли космите в огъня. Жакмор бързо се отдалечи, за да не припадне от вонята.

По обратния път той забеляза едно дюкянче, шивачница и галантерия едновременно. Зад витрината, в обилно осветеното помещение, стоеше една възрастна жена. Тя привършваше рокля в зелено и бяло, украсена с английска бродерия. Жакмор се спря, замисли се и продължи. Малко преди да стигне до къщата, той си спомни, че Клемантин носеше съвсем същата рокля няколко дена преди това. На бели и зелени райета, с яка и маншети от английска бродерия. Но Клемантин май не си шиеше в селото? Така ли бе, или не?

VI

9 март

Жакмор ставаше. Цялата му нощ премина в безуспешни усилия да накара прислужницата да говори. Както винаги, историята завърши със съвокупление в същата странна поза, на четири крака, единствената, която тя признаваше. Жакмор се изморяваше от това изтощително мълчание и чувствуваше нужда да мирише ръцете си, възбуждащата миризма на това момиче, това бе и утехата му, защото на точните си въпроси получаваше само смътни отговори. В нейно отсъствие той се възмущаваше от нея, подготвяше детински аргументи, но биваше тутакси обезоръжен, щом я видеше отново, защото мълчанието, мудността й бяха твърде естествени, за да можеше да се бори с тях; бяха твърде обикновени и само го обезсърчаваха. Той отново помириса ръката си и си представи как я обладава, насочвайки я по свое желание с все по-голяма твърдост — при този спомен през плътта му, въпреки отегчението, премина тръпка.

Той привърши утринния си тоалет, но не си изми ръцете и реши да отиде да види Анжел. Имаше нужда от събеседник.

Анжел не беше в стаята си, това беше съвсем ясно, тъй като след три последователни почуквания не получи никакъв отговор. По същия начин провери и из другите стаи и накрая се озадачи.

От градината се чуваше шум от трион. Той тръгна натам. Като завиваше по алеята, бегло помириса пръстите си. Миризмата не бе изчезнала.

Стърженето на триона стана по-ясно. Близо до гаража той видя Анжел, със син дочен панталон, без сако, да реже една тежка талпа, поставена на две магаренца.