Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 11

— Гледайте — викна Лалуе. — Наистина има нещо!

Той се наведе над стареца и смеейки се, притегли с ръка това жалко нещо, увиснало като парцал.

— Ааа, тогава го взимам — рече той на джамбазина. — Давам ти сто франка.

— Печелиш го — каза джамбазинът.

Жакмор знаеше, че това е нещо обичайно на село, но за първи път присъствуваше на пазар на старци и гледката го смайваше.

Старецът се закопча и зачака.

— Бягай, дърто куче! — кресна Лалуе и го ритна. От ритника старецът едва не падна. — Хайде, деца, играйте си!

Старецът тръгна със ситни крачки. Две деца се откъснаха от групата. Първото започна да го шиба по гърба с една пръчица, а другото увисна на врата му, за да го събори. Старецът падна и заби нос в прахта. Хората не обръщаха внимание. Само Жакмор гледаше вцепенено. Старецът се изправи на колене и изплю нещо, обеленият му нос кървеше. Жакмор се извърна и погледна към тълпата. Джамбазинът предлагаше една баба на около седемдесет години, ниска и дебела, чиито мазни и редки бели коси се показваха изпод черната забрадка.

— Хайде, тая е в добро състояние — каза той. — Кой я иска? Изобщо няма зъби. Това е много удобно.

Жакмор се почувствува отвратен. Той разгледа по-внимателно лицата на околните. Бяха мъже на тридесет и пет — четиридесет години, грубовати здравеняци с килнати каскети, от яка и издръжлива порода. Някои бяха с мустаци, това доказваше, че са породисти.

— Шестдесет франка за Адела — продължи джамбазинът. — На тази цена, пък и без зъби. Истинска сделка. Какво ще кажеш, Кретиен? А ти, Нюфер? — Той плесна старицата по гърба. — Ставай, стара бъчво, да те видят! Хайде, това е добра сделка.

Старицата стана.

— Обърни се — каза джамбазинът. — Покажи си задника на цялата компания. Гледайте!

Жакмор се постара да не гледа. Старицата миришеше тъй лошо, че той замалко не припадна. С крайчеца на окото си видя ужасната тлъста маса, покрита със синкави подутини.

— Петдесет — обади се един писклив глас.

— Вземи я, тя е твоя — се провикна джамбазинът.

И преди старицата да е успяла да оправи памучната си пола, той я подкара с един силен шамар. Жакмор стоеше до някакъв кестеняв гигант, който се смееше от сърце. Той постави длан върху ръката му.

— Защо се смеете? — попита. Не ви ли е срам?

Другият млъкна изведнъж.

— Не ме ли е какво? Как го казахте?

— Не ви ли е срам? — повтори тихо Жакмор. — Това са старци.

Преди да се усети, той получи един юмрук в лицето. Устната му се цепна от кучешкия зъб. Устата му се напълни с кръв. Олюля се и падна от тротоара на пътя. Никой не го погледна. Наддаването продължаваше.

Той стана и с опакото на ръката изтърси прахта от панталона си. Беше зад един полукръг от тъмни и враждебни гърбове.

— Този! — чу се гласът на викача. — Има дървен крак. Това се харесва. Сто франка като начало! Сто и десет!

Жакмор се отдалечи. На края на площада, в една напречна улица, изглежда бяха повечето дюкяни. Той тръгна натам. След няколко минути влезе при дърводелеца. Чувствуваше се смутен и объркан. Вратата се затвори след него и той зачака.